— Извадих ти чаршафи — каза тя. — От шкафа в банята. Ще ти трябват. Не знаех дали ще се сетиш къде са.
Ричър застина с единия крак в помещението, с другия върху последното стъпало.
— Кармен, това е лудост. Би трябвало да си тръгнеш веднага. Те ще разберат, че съм измамник. Няма да издържа и един ден. В понеделник може вече да не съм тук.
— Размишлявах — каза тя. — През цялото време на вечерята.
— За какво?
— За Ал Юджин. Представи си, че цялата работа е, защото Слуп се кани да натопи някого. Ами ако онзи усети и предприеме мерки? Дали не са пречукали Ал, за да предотвратят сделката?
— Невъзможно. Защо ще чакат досега? Биха го направили още преди месец.
— Да, но какво ще кажеш, ако хората си помислят, че е така?
Ричър прекрачи напред.
— Не разбирам — каза той, макар че разбираше много добре.
— Представи си, че уредиш Слуп да изчезне — каза Кармен. — Точно както е направил някой с Ал. Хората ще си помислят, че всичко е свързано. Няма да заподозрат теб. Ще бъдеш напълно чист.
Ричър поклати глава.
— Вече обсъдихме този въпрос. Не съм убиец.
Тя замълча. Сведе очи към чаршафите в скута си и нервно започна да опипва ръбовете. Чаршафите бяха протрити и стари. Изхвърлени от голямата къща, помисли си Ричър. Може би Ръсти и покойният й съпруг бяха спали на тези чаршафи. Може би Боби. Може би Слуп. Или Кармен и Слуп, заедно.
— Трябва да си тръгнеш веднага — повтори той.
— Не мога.
— Настани се временно някъде в Тексас. Започни съдебна битка. При тия обстоятелства ще получиш родителските права.
— Нямам пари. Делата може да глътнат сто хиляди долара.
— Кармен, трябва да предприемеш нещо.
Тя кимна.
— Знам какво ще предприема. Ще изтърпя побой в понеделник вечер. После във вторник сутрин. Ще те намеря, където и да си. Тогава ще видиш и може да си промениш мнението.
Ричър мълчеше. Кармен извърна лице към гаснещата светлина откъм високите прозорчета. Косата й се разпиля по раменете.
— Гледай добре — каза тя. — Ела по-близо.
Той пристъпи към нея.
— Ще бъда цялата в синини. Може би с разбит нос. И сцепена устна. Може да ми липсват няколко зъба.
Ричър мълчеше.
— Докосни кожата ми — каза тя. — Почувствай я.
Той докосна бузата й с опакото на показалеца си. Кожата беше мека и гладка като топла коприна. Ричър плъзна пръст нагоре по широката извивка на скулата.
— Запомни това — каза Кармен. — За да го сравниш с другото, което ще видиш във вторник сутрин. Може би то ще те накара да размислиш.
Той отдръпна пръст. Може би наистина щеше да го накара да размисли. На това разчиташе тя и тъкмо то го плашеше. Разликата между хладнокръвно убийство и изблик на ярост. Разликата беше голяма. За него дори съдбоносна.
— Прегърни ме — каза тя. — Вече не помня какво е да те прегръщат.
Той седна до нея и я прегърна. Кармен го стисна с ръце около кръста и отпусна глава на гърдите му.
— Страх ме е — каза тя.
Седяха така около двайсет минути. Може би трийсет. Ричър бе загубил представа за времето. Кармен беше топла, благоуханна и дишаше равномерно. После тя се отдръпна и стана. Лицето й беше посърнало.
— Трябва да потърся Ели. Време е да си ляга.
— Тя е в конюшнята. Показа ми как да сложа всички онези дивотии на кобилата.
Кармен кимна.
— Тя е добро хлапе.
— И още как — съгласи се Ричър. — Отърва ме от големи неприятности.
Кармен му подаде чаршафите.
— Искаш ли утре да пояздим?
— Не мога да яздя.
— Аз ще те науча.
— Едва ли ще стане толкова бързо.
— Трябва да стане. Искам да се качим на платото.
— Защо?
Кармен се загледа настрани.
— Защото искам и ти да ме научиш на нещо. В случай, че до вторник не си промениш мнението. Трябва да знам как се стреля с пистолет.
Ричър мълчеше.
— Не можеш да ми откажеш правото на самозащита — настоя тя.
Ричър продължаваше да мълчи. Кармен тихо слезе по стълбището, а той остана да седи на леглото със сгънати чаршафи върху коленете — точно както я бе заварил.
Ричър си оправи леглото. Старите чаршафи бяха съвсем изтънели, но навярно при дадените обстоятелства така беше по-добре. Температурата все още се крепеше някъде над трийсет и пет градуса. Към полунощ можеше и да падне до трийсет. Нямаше да му трябва топла завивка.