Леглото беше късо, а дюшекът на буци. Въздухът в стаята тегнеше гъст и горещ над тънкия чаршаф. Навън шумно бръмчаха и жужаха насекоми. Сигурно бяха милиони. Ако напрегнеше слух, можеше да чуе всяко едно поотделно, отпуснеше ли се, звуците се сливаха в едно общо напевно бръмчене. Звуци на нощта далеч от цивилизацията. Някъде в далечината отекваха самотни гърлени крясъци на пуми и койоти. Конете също ги чуваха и Ричър усещаше как се раздвижват неспокойно в обора, сетне затихват и пак се стряскат от следващия жален призрачен вой. Въздухът навън зашумоля и му се стори, че долавя лек ветрец, докато край прозорците прелитаха ята прилепи. Постепенно задряма, гледайки звездите през малкото прозорче отсреща.
Пътят от Пейкъс до Ел Пасо е над триста километра. Тук-там около него се мяркат мотели, бензиностанции и закусвални. Убийците продължиха на запад още един час и след стотина километра спряха на второто място, което видяха. Жената имаше такъв навик. Никога не избираше първото място. Винаги второто. И винаги гледаше да пристигнат много късно. Това бе нещо като суеверие, но тя го смяташе за добра предпазна мярка.
На второто място имаше бензиностанция с широка отбивка за тежкотоварните камиони, двуетажен мотел и денонощна закусвалня. Високият рус мъж отиде на рецепцията и плати в брой две стаи. Не бяха съседни. Едната се намираше на първия етаж, далеч от канцеларията, а другата на втория етаж, в средата на коридора. Жената взе горната стая.
— Лягайте да спите — каза тя на партньорите си. — Тепърва ни чака работа.
Ричър чу Джош и Били да се завръщат около два след полунощ. Въздухът все още беше горещ. Насекомите продължаваха да жужат. Чу пикапа на около три километра в южна посока. Звукът се засилваше постепенно, после зави към портата. Чу скърцането на ресори, докато колата подскачаше по неравния двор. Чу я как влезе в навеса под спалното и моторът заглъхна. После настана тишина, нарушавана само от стъпките на двамата по стълбите и звънкото пукане на изстиващия двигател. Джош и Били бяха шумни и тромави. Полагайки усилия да не се разсъни, Ричър проследи как минават покрай него към банята и се връщат към леглата си. Пружините изскърцаха жално под тежестта им. Сетне остана само песента на насекомите и плажното, ритмично дишане на мъже, които усърдно работят по цял ден и също тъй усърдно пият по цяла нощ. Ричър отлично познаваше този звук. Седемнайсет години бе спал в общи помещения.
Когато се събуди, жуженето на насекомите бе стихнало. Звезди нямаше. Вместо тях през прозореца надничаха светлите ивици на зората. Лято на юг, трябва да е около шест сутринта, помисли си Ричър. Вече беше горещо. Той вдигна ръка и погледна часовника. Шест и десет. Помисли си за Джоди в Лондон. Там вече беше дванайсет и десет. Шест часа разлика. Тя бе станала отдавна. Вероятно обикаляше някоя галерия и разглеждаше картини. Може би се канеше да обядва. Сетне той си спомни за Кармен Гриър в голямата къща. Оставаха й четирийсет и осем часа до утрото на деня, когато Слуп ще си е у дома. И Ели — навярно потна и неспокойна на мъничкото легло, невинно упътена към деня, в който краткият й живот пак ще се промени.
Той отметна смачкания чаршаф и тръгна гол към банята с дрехите си в ръка. Джош и Били спяха дълбоко. И двамата си бяха легнали напълно облечени. Джош дори беше с ботуши. Лежаха проснати възнак и тихичко хъркаха. Из въздуха се носеше слаб мирис на изветряла бира. Мирис на махмурлук.
Ричър стоя под горещия душ, докато отми потта от тялото си, после пусна студена вода, за да се разсъни. Студената вода беше почти също толкова топла. Вероятно идваше по тръби през горещата почва и поемаше топлина по целия път. Той напълни мивката с вода и натопи дрехите си. Беше научил този трик още като дете от часовите на обедна смяна някъде в Тихия океан. Ако облечеш мокри дрехи, имаш си преносим климатик, който ти пази хлад, докато изсъхнат. Принципът на изпаряването, също като в някои модели хладилници. Той навлече влажните лепкави дрехи, спусна се по стълбището и излезе в ранното утро. Пред него слънцето се подаваше над хоризонта. По-нагоре небето се извисяваше като пурпурен свод. Нямаше и следа от облаци. Прахът под краката му все още пазеше вчерашната топлина.
Наблюдателите се събраха един по един както предишните пет пъти. Вече всичко се превръщаше в рутина. Единият от мъжете откара пикапа до дома на момчето и го завари да чака отвън. После заедно продължиха към къщата на втория мъж, където узнаха, че рутината се е променила.