— Човекът от магазина рече, че е идеален.
— За какво?
— За дама. Не му казах защо ми трябва.
Ричър подхвърли пистолета на длан. Беше мъничък, но сравнително солиден. Нито лек, нито тежък. Все пак прекалено лек, за да е зареден.
— Къде са патроните? — попита той.
Кармен отиде до конете. Извади от чантата си малка кутийка. Върна се и му я подаде. Беше пълна с миниатюрни патрони двайсет и втори калибър. Около петдесет на брой.
— Покажи ми как се зарежда — помоли тя.
Ричър поклати глава.
— Би трябвало да го оставиш тук. Просто го захвърли и забрави за него.
— Защо?
— Защото цялата работа е безумна. Пистолетите са опасни, Кармен. Не бива да държиш такова нещо близо до Ели. Може да се случи нещастие.
— Ще внимавам. Така или иначе, къщата е пълна с оръжие.
— Пушките са друго нещо. Тя е прекалено дребна, за да насочи цевта към себе си и в същото време да натисне спусъка.
— Ще го крия. Тя още не е разбрала.
— Въпрос на време.
Кармен поклати глава.
— Аз решавам. Ели е моя дъщеря.
Ричър не каза нищо.
— Няма да го открие — настоя тя. — Държа го до леглото, а Ели не влиза в спалнята.
— Какво ще стане с нея, ако решиш да го използваш?
Кармен кимна.
— Знам. Непрекъснато мисля за това. Само на едно се надявам — че още е малка да осъзнае. А когато порасне, може би ще разбере, че съм избрала по-малкото зло.
— Не, какво ще стане с нея? Веднага след това. Когато те пратят в затвора.
— За самозащита не се влиза в затвора.
— Кой казва, че ще е самозащита?
— Ти знаеш, че е самозащита.
— Няма значение какво знам. Аз не съм нито шериф, нито прокурор, нито съдия или съдебен заседател.
Кармен не отговори.
— Помисли си добре, Кармен. Ще те арестуват по обвинение в предумишлено убийство. Нямаш пари за гаранция. Нямаш пари и за адвокат, тъй че ще трябва да разчиташ на обществен защитник. Ще изчакаш процеса зад решетките. Може би шест месеца, може би девет или цяла година. Да допуснем, че всичко стане както си го предвидила. Общественият защитник доказва, че си невинна, заседателите приемат, съдията се извинява, че една нещастна жена е била подложена на толкова мъки, и ти отново излизаш на улицата. Но това е след цяла година. В най-добрия случай. Какво ще прави Ели през това време?
Кармен мълчеше.
— Ще е живяла цяла година с Ръсти — каза Ричър. — Сам-самичка. Защото съдът ще я остави тук. При баба й. Идеално решение.
— Не и след като разберат що за хора живеят тук.
— Добре, значи след около шест месеца ще дойдат от социалните служби и ще я отведат в приют. Това ли искаш?
Тя примижа болезнено.
— И Ръсти би я пратила там. Ако Слуп го няма, тя ще откаже да гледа детето.
— Затова хвърли пистолета в пустинята. Идеята е добра.
Той й подаде оръжието. Кармен го пое в шепи внимателно, като скъпоценност. После почна да го прехвърля от длан на длан, сякаш си играеше. Фалшивият седеф проблясваше на слънцето.
— Не — каза тя. — Искам да се науча да го използвам. За самозащита. И решението е само мое. Не можеш да решаваш вместо мен.
Ричър помълча за миг, после сви рамене.
— Добре. Животът и детето са си твои, значи сама решаваш. Но огнестрелното оръжие не е шега работа. Затова слушай много внимателно.
Кармен отново му подаде пистолета. Той го положи върху лявата си длан. Оръжието едва стигаше от основата на палеца до втората става на средния му пръст.
— Две предупреждения. Цевта е съвсем къса. Виждаш ли? — Ричър плъзна показалец от патронника до дулото. — Малко повече от шест сантиметра, това е. Обясниха ли ти го в магазина?
Тя кимна.
— Човекът каза, че така по-лесно ще се побира в чантата ми.
— Да, но това го прави много неточно оръжие. Колкото по-дълга е една цев, толкова по-точно стреля. Затова пушките са по цял метър. Ако решиш да използваш това нещо, трябва да стреляш много отблизо, разбра ли? От сантиметри. До самата цел. По възможност от упор. Опиташ ли се да стреляш до другия край на стаята, нямаш и най-малък шанс да улучиш.
— Добре — съгласи се Кармен.
— Второ предупреждение. — Ричър извади един патрон от кутията и го повдигна нагоре. — Това нещо е дребно. И бавно. Острата част отпред е куршумът, останалото е гилза, пълна с барут. Малък куршум с малко барут зад него. Тъй че едва ли ще причини тежка рана. Е, няма да бъде драскотина, но един изстрел не стига. Значи трябва да си съвсем наблизо и да натискаш спусъка, докато свършат патроните.
— Добре — повтори тя.
— А сега гледай.
Той извади пълнителя и го зареди с девет патрона. После го върна на място и вкара патрон в патронника. Пак извади пълнителя и добави още един на празното място. Отново го върна в пистолета и натисна предпазителя.