— Зареден и безопасен. Трябва да направиш две неща. Махаш предпазителя и натискаш спусъка десет пъти. Разполагаш с десет изстрела, защото има девет патрона в пълнителя и един в цевта. — Той й подаде оръжието. — Не го насочвай към мен. Никога не насочвай заредено оръжие към човек, когото не си решила непременно да убиеш.
Тя пое пистолета и плахо го завъртя настрани.
— Опитай — каза Ричър. — Сваляш предпазителя, натискаш спусъка.
Тя бутна предпазителя с лява ръка. После се прицели, затвори очи и натисна спусъка. Пистолетът подскочи в ръката й и се извъртя надолу. Изстрелът прозвуча глухо сред пущинака. На три метра от нея се вдигна облаче пръст и скални парченца. Рикоширалият куршум изсвистя и гилзата излетя навън с тихо тракане. Конете тревожно се раздвижиха, сетне пак настана тишина.
— Е, значи работи — каза Кармен.
— Затвори отново предпазителя — нареди Ричър.
Кармен щракна лостчето и той се завъртя да погледне конете. Не искаше да избягат. Нямаше желание да ги гони в жегата. Но те изглеждаха спокойни. Стояха на място и гледаха предпазливо. Ричър се обърна, разкопча горното копче на ризата си и я смъкна през глава. Отдалечи се пет метра на юг, закрепи горния край на ризата върху ръба на дерето и провеси останалото, за да оформи очертанията на част от човешка фигура. След това се върна при Кармен.
— А сега стреляй по ризата — каза той. — Винаги се прицелвай в гърдите или корема, защото те са най-големи и най-уязвими.
Кармен вдигна пистолета, после отпусна ръка.
— Не мога да го направя. Не искам да ти надупча ризата.
— Според мен няма такава опасност — отвърна Ричър. — Опитай.
Тя забрави да свали предпазителя. Просто натисна неподатливия спусък. Сетне повтори, озадачена от неуспеха. Разбра грешката си и щракна лостчето. Насочи пистолета, затвори очи и стреля. Доколкото можеше да прецени Ричър, куршумът се отклони около пет-шест метра настрани и нагоре.
— Не затваряй очи — каза той. — Представи си, че те е яд на ризата и я сочиш с пръст, сякаш се карате.
Този път тя не затвори очи. Напрегна рамене и се прицели с изпъната дясна ръка. Стреля и пак не улучи. Куршумът се заби около два метра вляво и малко по-ниско.
— Дай да опитам аз — каза Ричър.
Тя му подаде оръжието. В неговата ръка пистолетът изглеждаше малък като играчка. Пръстът му едва се пъхна между скобата и спусъка. Ричър присви око и се прицели.
— Целя се там, където беше джобът — каза той.
Произведе два изстрела един след друг със застинала като камък ръка. Първият куршум улучи ризата под мишницата, но не откъм джоба. Вторият се заби централно, но ниско. Ричър се отпусна и върна пистолета на Кармен.
— Сега опитай пак.
Тя изстреля три патрона — и трите безнадеждно неточни. Високо отдясно, ниско отляво. Последният куршум се заби в пръстта на два метра пред целта. Кармен се втренчи в ризата и разочаровано отпусна ръка.
— Какво научи? — попита Ричър.
— Трябва да се приближа — каза тя.
— Адски си права — кимна той. — И вината не е изцяло твоя. Пистолет с къса цев става само за близък бой. Видя ли какво направих аз? Една педя отклонение само от пет метра. Единият куршум отиде наляво, другият надолу. Изобщо нямаше надежда да причинят сериозни рани. А аз умея да стрелям. В армията съм печелил състезания по стрелба с пистолет. Две години нямаше по-добър от мен.
— Разбрано.
Ричър взе пистолета, приклекна и го зареди отново. Един патрон в цевта, девет в пълнителя. Сложи предпазителя, после остави оръжието на прашната земя.
— Зарежи го тук — каза той. — Освен ако си много, много уверена. Можеш ли да го направиш?
— Мисля, че да.
— Мисленето не стига. Трябва да знаеш. Трябва да си готова да пристъпиш до него, да забиеш дулото в корема му и да стреляш десет пъти. Ако не го сториш или се поколебаеш, той ще ти го отнеме. Може да те простреля, може да гръмне напосоки и да улучи Ели, която идва да види какво става.
Кармен кимна.
— Това е последната възможност.
— Точно така, повярвай ми. Извадиш ли пистолета, залогът е безмилостен. Всичко или нищо.
Тя пак кимна.
— Решавай сама — каза Ричър. — Но те съветвам да го зарежеш тук.
Кармен дълго стоя неподвижна. Много дълго. После се наведе и взе пистолета. Пъхна го в чантата си. Ричър отиде да вземе ризата и я навлече. Дупките не се виждаха. Едната беше под мишницата му, а панталонът прикриваше другата. После той обиколи из дерето и събра осемте гилзи. Правеше го по стар навик, за всеки случай. Подметна гилзите върху дланта си като дребни монети, после ги прибра в джоба на панталона.