После военният полицай оглежда навалицата. Търси потенциалните неприятности. Кой е млъкнал и гледа втренчено? Къде са заплахите? В „Дългорогия бик“ ги нямаше. В дългата ниска зала се бяха събрали около двайсет и пет мъже, мършави и загорели, с избелели джинси. Никой не обърна особено внимание на новодошлите, само неколцина небрежно кимнаха към Джош и Били. Шерифът не се виждаше. Но край бара имаше свободна табуретка с пълна бутилка бира пред нея. Може би това се смяташе за почетно място.
След това военният полицай оглежда за оръжие. Над бара висеше старинен револвер, прикрепен за дъсчица, върху която беше изписано с нажежено желязо: Ние не звъним на 911. Вероятно някои от клиентите носеха по-модерни пистолети. Цялото заведение беше пълно с бирени бутилки, но те не тревожеха Ричър. Бутилките не стават за оръжие. Освен във филмите, само че там шишетата са от захар, а етикетите от тоалетна хартия. Истинските бутилки не се чупят при удар в масата. Стъклото е твърде дебело. Само издават трясък. Могат с умерен успех да се използват вместо палки. Билярдната маса обаче разтревожи Ричър. Беше в средата на залата, отрупана с корави и тежки топки. Четирима клиенти играеха, а на дълга вертикална стойка до близката стена имаше още десетина стика. При липса на пушка с рязана цев билярдният стик е най-доброто оръжие за кръчмарски бой. Нито прекалено къс, нито прекалено дълъг, изработен от качествено твърдо дърво и допълнително утежнен с оловна сърцевина.
Въздухът беше неестествено хладен, гъсто наситен с бирени изпарения, пушек и врява. Отвъд билярдната маса и автоматичния грамофон имаше няколко кръгли масички и около тях множество табуретки с изкуствена червена тапицерия. Били вдигна три пръста към бармана и получи три бутилки студена бира. Стисна гърлата им между пръстите си и тръгна към масите. Ричър побърза да го изпревари. Искаше сам да си избере място. С гръб към стената, гласеше едно от правилата му. Ако може, с видимост и към трите изхода. Промъкна се между табуретките и зае подходящото място. Джош седна от дясната му страна. Били се настани отляво и бутна към него една от бутилките. Масата беше осеяна с черни петна от загасени цигари. Шерифът се зададе откъм тоалетните, проверявайки в движение дали панталонът му е закопчан. Когато видя Ричър, спря за секунда с безизразна физиономия, после продължи и седна прегърбен на свободната табуретка пред бара, с гръб към навалицата.
Били надигна шишето.
— Наздраве.
Не ти се очертава добро здраве, мой човек, помисли си Ричър и отпи глътка бира. Беше студена и пенлива, със силен привкус на хмел.
— Трябва да се обадя по телефона — каза Били.
Той бутна табуретката си назад и стана. Джош се приведе надясно, опитвайки се да запълни освободеното място пред Ричър. Били си проправи път през тълпата и излезе във фоайето. Ричър отпи още една глътка и започна да отброява времето. Преброи и хората в залата. Без него бяха двайсет и трима заедно с бармана Харли. Били се върна след две минути и четирийсет секунди. Приведе се към шерифа и му пошушна нещо. Шерифът кимна. Били продължи да говори. Шерифът пак кимна. Допи бирата си, отлепи лакти от бара и стана. Обърна се към залата. Хвърли кратък поглед към Ричър, после излезе. Били изчака, докато вратата се затвори зад него, след това се върна на масата.
— Шерифът си тръгна — каза той. — Сети се, че имал някаква спешна работа.
Ричър премълча.
— Обади ли се? — попита Джош. Прозвуча като заучена реплика.
— Да, обадих се — отговори Били.
После седна на табуретката и вдигна шишето.
— Не те ли интересува на кого се обадих? — попита той, гледайки втренчено Ричър.
— Какво ми дреме на кого си се обадил? — отсече Ричър.
— Обадих се за линейка — продължи Били. — Добре е да я повика човек предварително, защото идва чак от „Президио“. Може да се забави няколко часа.