— Слуп Гриър — каза той и протегна ръка.
Отблизо изглеждаше досущ като Боби, само че състарен и помъдрял. Малко по-стар и може би много по-мъдър. В очите му се усещаше интелигентност. Не от най-приятната. Човек можеше без усилия да предположи, че в тия очи се таи и жестокост. Ричър стисна ръката му. Беше с едри кости, но мека. Ръка на бияч, не на боец.
— Джак Ричър — представи се той. — Как беше в затвора?
За част от секундата в очите проблесна изненада. Сетне мигновено я замени спокойствие. Добро самообладание, помисли си Ричър.
— Беше ужасно — отвърна Слуп. — Бил ли си вътре?
И бърза реакция.
— Да, само че от другата страна на решетките — каза Ричър.
Слуп кимна.
— Боби ми каза, че си бил ченге. А сега бродиш да търсиш работа.
— Налага ми се. Нямах богато татенце.
Слуп се поколеба за момент.
— Бил си военен, нали? В армията.
— Да, в армията.
— Никога не съм си падал по военните.
— И аз така предположих.
— Тъй ли? И защо?
— Ами чух, че си предпочел да платиш, за да не служиш.
Нов проблясък в очите, който изчезна също тъй бързо. Не е лесно да го раздразниш, помисли си Ричър. Но един престой зад решетките учи всекиго да крие чувствата по-надълбоко.
— А и сега се изложи — добави той. — Измъкна се по втория начин.
— Така ли смяташ?
Ричър кимна.
— Нали си чувал поговорката: щом не ти стиска, не се захващай.
— А пък ти си напуснал армията. Май и на теб не ти е стискало.
Ричър се усмихна. Благодаря за дебюта, помисли си той.
— Нямах избор. Между нас казано, изхвърлиха ме.
— Хайде бе! Защо?
— И аз наруших закона.
— Как?
— Един скапан полковник биеше жена си. Приятна млада жена. Онзи беше много потаен, вършеше всичко незабелязано. Нямаше как да го докажа. Но и не исках да му се размине. Нямаше да е редно. Защото не обичам мъже, които бият жените си. Една нощ го спипах насаме. Без свидетели. Сега е в инвалидна количка. Пие през сламка. И носи лигавник, за да не се цапа.
Слуп не отговори. Мълчеше тъй напрегнато, че вътрешните ъгълчета на очите му станаха тъмночервени. Обърнеш ли ми гръб сега, помисли си Ричър, значи признаваш всичко. Но Слуп стоеше, без да помръдва, и изцъклено гледаше в пустошта. После се опомни. Очите му отново се фокусираха. Не веднага, но и не твърде бавно. Умен тип.
— Е, сега съвестта ме мъчи по-малко — каза той. — Задето криех данъци. Защото можеха да попаднат и в твоя джоб.
— Не одобряваш ли?
— Да, не одобрявам.
— Кого точно?
— И двама ви — заяви Слуп. — И теб, и онзи полковник.
После му обърна гръб и се отдалечи.
Ричър се върна в спалното. Прислужницата му донесе вечеря и после се върна за чинията. Навън падна пълен мрак и нощните насекоми подхванаха налудничавите си песни. Ричър лежеше на леглото и се обливаше в пот. Температурата не мърдаше от трийсет и осем градуса. Отново се чуваха редки крясъци на койоти и пуми, от време на време край прозорците пляскаха прилепи.
После дочу леки стъпки по стълбището на спалното. Надигна се тъкмо навреме, за да види как Кармен влиза в помещението. Държеше ръка на гърдите си, сякаш беше задъхана, уплашена или и двете заедно.
— Слуп и Боби разговаряха — каза тя. — Цяла вечност.
— Той удари ли те? — попита Ричър.
Тя неволно вдигна ръка към бузата си.
— Не.
— Удари ли те?
Кармен извърна глава.
— Само веднъж. Не много силно.
— Трябваше да му строша ръцете.
— Той позвъни на шерифа.
— Кой?
— Слуп.
— Кога?
— Преди малко. Поговори с Боби, после се обади по телефона.
— За мен ли?
Кармен кимна.
— Иска да се махнеш.
— Не се тревожи — каза Ричър. — Шерифът няма да предприеме нищо.
— Така ли мислиш?
Ричър кимна.
— С него си изяснихме отношенията.
Кармен се поколеба.
— Сега трябва да се връщам. Той си мисли, че съм при Ели.
— Искаш ли да дойда и аз?
— Още не. Нека първо да поговоря с него.
— Не му позволявай да те удря, Кармен. Потрябвам ли ти, ела веднага. Или вдигни шум, разбрахме ли се? Крещи колкото сила имаш.
Тя започна да слиза надолу.
— Добре. Обещавам. Сигурен ли си за шерифа?
— Не бой се — каза Ричър. — Шерифът няма да си мръдне и пръста.
Но шерифът все пак си мръдна пръста. По-точно прехвърли проблема на щатската полиция. Ричър узна това деветдесет минути по-късно, когато патрулна кола на Тексаските рейнджъри зави под портата и дойде да го търси. Някой насочи полицаите към спалното. Ричър чу зад сградата шум на двигател и хрущене на гуми по прашния път. Стана от леглото, слезе долу и на последното стъпало попадна в лъча на прожектора, монтиран върху предния капак. Лъчът минаваше покрай неподвижните трактори и го обгръщаше в ослепително ярък конус. Вратите на колата се отвориха и отвътре излязоха двама рейнджъри.