— Няма да стане, приятел — отвърна сержантът. — Седи си там.
Двамата излязоха и тръгнаха заедно към стъпалата на верандата. Изкачиха се. Минаха по дъските. Бутнаха вратата. Беше отворена. Влязоха вътре. Вратата се затвори зад тях. Ричър зачака. Пет минути. Седем. Десет. В колата стана топло. После горещо. Наоколо цареше тишина. Не се чуваше друг звук, освен пращенето на радиостанцията и жуженето на насекомите.
След около дванайсет минути рейнджърът излезе сам. Бавно се върна до колата, отвори дясната врата и се наведе да вземе микрофона.
— Тя добре ли е? — попита Ричър.
Онзи мрачно кимна.
— Добре е. Физически, искам да кажа. Но е загазила здравата.
— Защо?
— Защото излезе, че не той е нападнал нея. Точно обратното. Тя го застреляла. Мъртъв е. Току-що я арестувахме.
10
Рейнджърът включи микрофона и поръча да пратят подкрепление и линейка. После продиктува на диспечерката първоначален доклад. На два пъти спомена за огнестрелни рани и на три пъти — за убийство.
— Хей — подвикна му Ричър, — престани да го наричаш убийство по радиото.
— Защо?
— Защото е било самозащита. Той я биеше. Трябва да сме наясно от самото начало.
— Това не го решавам аз. Нито пък ти.
Ричър поклати глава.
— Напротив, точно ти го решаваш. Защото каквото кажеш сега, ще има значение в бъдеще. Набиеш ли в главите на хората, че е било убийство, значи й нахлузваш примката на шията. По-добре всички да знаят истината от самото начало.
— Нямам чак такова влияние.
— Имаш.
— Ти пък откъде знаеш какво влияние имам?
— Знам, защото преди време и аз бях като теб. Бях ченге в армията. Казвах на другите кое какво е. Знам как стават тия неща.
Рейнджърът мълчеше.
— Тя има дете — продължи Ричър. — Не го забравяй. Значи й трябва освобождаване под минимална гаранция, и то още тази нощ. Ти можеш да помогнеш в това отношение.
— Тя го застреля — отвърна рейнджърът. — Да е мислила преди това.
— Той я биеше. Било е самозащита.
Рейнджърът не каза нищо.
— Остави жената на мира. И без това толкова е изстрадала.
— Тя ли е страдала? Мъжът й лежи вътре мъртъв.
— Имай поне малко съчувствие. Сигурно знаеш какво й е.
— Защо? Каква връзка има между мен и нея?
Този път замълча Ричър.
— Мислиш, че трябва да си затварям очите, защото и двамата сме от мексикански произход?
— Няма да си затваряш очите — каза Ричър. — Просто ще бъдеш точен, това е. Тя се нуждае от твоята помощ.
Рейнджърът закачи микрофона.
— Сега ме обиждаш — каза той.
После измъкна глава навън и затръшна вратата. Отдалечи се към къщата. Изпълнен с угризения, Ричър се озърна през стъклото надясно, към скалистия пущинак на запад от ранчото. Знаех какво ще стане, помисли си той. Трябваше да я накарам да захвърли проклетия пистолет на платото. Или сам да свърша цялата работа.
Щатските ченгета останаха в къщата и Ричър не видя нищо до пристигането на подкреплението след повече от час. Полицейската кола бе съвсем същата. Зад волана седеше рейнджър, до него сержант. Само че този път рейнджърът беше бял, а сержантът мексиканец. Двамата излязоха и тръгнаха право към къщата. В душната нощ всичко отново бе стихнало. Чуваха се само далечните крясъци на животни, песните на щурците и пърхането на невидими криле. В къщата светнаха прозорци, после отново изгаснаха. След двайсет минути местният шериф си тръгна. Той излезе от къщата, бавно се спусна по стъпалата и отиде до колата си. Изглеждаше уморен и объркан. Ризата му тъмнееше от пот. Даде заден ход, заобиколи двата полицейски автомобила и се отдалечи.
След още час пристигна линейката. Светлините на покрива й бяха включени. Ричър видя червено пулсиращо сияние далеч на юг, после блеснаха ярки фарове и през портата се зададе ъгловат автомобил, боядисан в червено и златисто. Отстрани беше изписано: Пожарна команда „Президио“. Може би същата линейка, на която се беше обадил Били предишната вечер. Тя направи широк завой в двора и се приближи на заден ход до стъпалата. Санитарите излязоха лениво и се разкършиха в тъмното. Знаеха, че не ги търсят заради медицинските им способности.
Отвориха задната врата и измъкнаха носилка на колелца. Сержантът от втория екип излезе на верандата и ги въведе вътре. Ричър се потеше в колата. Беше задушно и горещо. Мислено проследи как санитарите вървят по вътрешните коридори към спалнята. Навеждат се над трупа. Вдигат го върху носилката. Подкарват я обратно. Нямаше да е много лесно. В къщата имаше тесни стълбища и много завои.
Но санитарите излязоха с максимална бързина и свалиха носилката по стъпалата на верандата. Слуп Гриър се бе превърнал в неподвижна маса с неясни очертания, покрита с бял чаршаф. Санитарите изравниха носилката със задната врата на линейката и я тласнаха напред. Колелцата се сгънаха, носилката хлътна вътре и санитарите затвориха вратата.