После се събраха на групичка с трима от полицаите. Обиденият рейнджър не се виждаше. Сигурно пазеше Кармен някъде в къщата. Трите ченгета на двора изглеждаха отпуснати и лениви. Напрежението отслабваше. Работата им бе свършила. Сега просто стояха замаяни и може би малко разочаровани, както често става с ченгетата, когато си мислят, че е трябвало да предотвратят престъплението. Ричър знаеше много добре как се чувстват.
Побъбриха две-три минути, после санитарите се качиха в кабината и линейката заподскача към портата по неравния двор. Спря за секунда, после зави надясно и бавно пое на север. Ченгетата гледаха след нея, докато изчезна, сетне едновременно се обърнаха и влязоха в къщата. Пет минути по-късно отново излязоха — този път и четиримата заедно с Кармен.
Тя беше със същите джинси и блуза. Мократа й коса падаше по раменете на тежки кичури. Ръцете й бяха оковани в белезници зад гърба. Крачеше с наведена глава. По бледото й лице се стичаше пот, очите й бяха безизразни. Ченгетата от втория екип я държаха за лактите. Свалиха я по стъпалата много бавно и тромаво — групичка от трима души, стъпващи нестройно. Долу спряха, прегрупираха се и поведоха Кармен към колата си. Рейнджърът отвори задната врата, а сержантът сложи ръка върху главата на арестуваната и я натисна надолу. Тя не оказа съпротива. Беше напълно пасивна. Ричър я видя как се измества настрани върху седалката, объркана и непохватна, с ръце зад гърба. После вдигна краката си от земята. Беше изпънала пръсти и внезапно придоби елегантен вид. Рейнджърът изчака малко, сетне затвори вратата. В същия момент Ръсти и Боби излязоха на верандата да видят как ще я откарат.
Косата на Ръсти стърчеше на всички страни, сякаш току-що бе станала от леглото. Беше облечена с къс пеньоар от бял сатен, който лъщеше под светлината на лампите. Краката отдолу изглеждаха също тъй бели. Боби вървеше зад нея. Беше бос, по джинси и тениска. Двамата се притиснаха до парапета. Лицата им бяха еднакво бледи и зашеметени, с широко разтворени, изцъклени очи.
Полицаите от втория екип се качиха в колата си и включиха двигателя. Другите двама се настаниха пред Ричър. Изчакаха предната кола да потегли и я последваха през портата. Ричър изви глава и видя как Ръсти и Боби протягат шии над парапета. Колите спряха за миг, после завиха на север една след друга и увеличиха скоростта. Ричър пак погледна назад и последното, което видя, бе как Ели излиза с несигурни стъпки на верандата. Беше с пижамата на зайчета, стискаше в лявата си ръка плюшено мече и хапеше юмручето на дясната.
След един-два километра в колата отново стана прохладно. В телената мрежа пред Ричър имаше малък правоъгълен отвор. Ако седнеше по средата и наведеше глава, можеше да вижда през предното стъкло, между радара и горното огледало. Сякаш гледаше кадри от филм. Колата отпред се полюшваше в лъчите на фаровете — близка, ярка и нереална сред околния прашен и непрогледен мрак. Кармен не се виждаше. Вероятно седеше отпусната и полицейските лампи, прибрани на поставката до задното стъкло, закриваха главата й.
— Къде я водят? — попита Ричър.
Сержантът се размърда на седалката и след стотина метра отговори:
— В Пейкъс. В окръжния затвор.
— Но това тук е Ехо, а не Пейкъс — възрази Ричър.
— В окръг Ехо има всичко на всичко сто и петдесет жители. Да не мислиш, че някой ще им организира отделна съдебна система? Със затвори, съдилища и тъй нататък.
— Тогава как действа системата?
— Пейкъс поема нещата, така действа. За всички малки окръзи наоколо. Цялата административна дейност.
Ричър помълча, после каза:
— Е, това представлява много сериозен проблем.
— Защо?
— Защото Хак Уокър е окръжен прокурор в Пейкъс. И стар приятел на Слуп Гриър. Значи ще трябва да предяви обвинение на човека, който е застрелял неговия приятел.
— Боиш се от конфликт на интереси?
— А ти не се ли боиш?
— Не особено — каза сержантът. — Познавам Хак Уокър. Той не е глупав. Усети ли, че някой адвокат се кани да го обвини в предубеденост, ще пасува. Няма друг начин. Ще си направи… как беше думата? Отход?
— Ще си направи отвод — поправи го Ричър.
— Точно така. Ще прехвърли делото на някой помощник. Всъщност и двамата му заместници са жени. Сигурно ще проявят съчувствие към теорията за самоотбраната.
— Няма нужда от съчувствие — каза Ричър. — Всичко е ясно като бял ден.