— Къде е кабинетът на окръжния прокурор?
Жената посочи към тавана.
— На втория етаж. Влиза се отпред.
— Кога отварят?
— Около осем и половина.
— Има ли наоколо бюра за осигуряване на гаранция?
Тя се усмихна.
— Че къде си видял съд без тях? На кръстопътя завий наляво.
— Ами адвокати?
— Евтини или скъпи?
— Безплатни.
Жената се усмихна отново.
— На същата улица. Там друго няма, само бюра за гаранции и обществени адвокати.
— Няма ли начин все пак да я видя?
— В събота ще я гледаш колкото ти душа иска.
— А сега? Поне за минутка?
— Няма начин.
— Тя има дъщеря — каза Ричър ни в клин, ни в ръкав.
— Жалко за детето.
— А вие кога ще я видите?
— Иска или не иска, на всеки петнайсет минути. Пазим я от самоубийство, макар че не ми изглежда такава. Онези лесно се разпознават. А тя е костелив орех. По мое мнение. Но правилата са си правила, нали така?
— Предайте й, че Ричър е идвал.
— Кой?
— Ричър. Кажете й, че ще бъда наблизо.
Жената кимна, сякаш бе виждала какво ли не. И навярно си беше точно така.
— Сигурно ще подскача от радост — каза тя.
После Ричър се върна към редицата мотели и докато вървеше, си спомни колко често дежуреше по затворите в началото на своята кариера. Много му се искаше да може да каже с ръка на сърцето, че е бил по-приветлив от тази жена.
Наложи се да върви обратно почти до магистралата, преди цените да паднат под трийсет долара. Най-сетне избра един мотел, събуди дежурния и получи ключ за стая близо до дъното на коридора. Мебелите бяха стари, избелели и пропити с мръсотия, която подсказваше, че персоналът не е от най-старателните. Дюшекът беше на буци, въздухът застоял и горещ, сякаш пестяха електричество, изключвайки климатика, когато стаята е свободна. Но все пак ставаше за спане. Един бивш военен има много предимства — между тях и това, че е готов да спи почти навсякъде. Винаги може да си припомни и по-лоши места.
Спа неспокойно до седем сутринта, изкъпа се със студена вода, която всъщност беше топла, и излезе да закуси в заведението за понички. То вече беше отворено и рекламата отпред обявяваше, че поничките са с тексаски размери. Наистина се оказаха по-големи от обичайното, но и по-скъпи. Ричър изяде две и изпи три чаши кафе. После отиде да търси дрехи. Откакто приключи кратката му авантюра като собственик на къща, отново се бе върнал към старата практика да купува евтини дрехи и да ги изхвърля, когато се замърсят. Процедурата му допадаше. Спасяваше го от досадата на установените навици.
Откри евтин магазин, който бе отворил още преди час. Вътре продаваха какво ли не — от пакети евтина тоалетна хартия до работни ботуши. На един рафт намери памучни панталони с отрязани етикети. Може би бяха дефектни. Или пък крадени. Откри подходящия размер и добави риза от тънък плат в тютюнев цвят. Беше скроена свободно, като за турист на Хаваите, но не биеше на очи и струваше по-евтино от тексаска поничка. Намери и бельо. В магазина нямаше пробна. Не беше от тази категория. Ричър уговори продавача да го пусне в служебната тоалетна. Облече новите дрехи и прехвърли вещите си в джобовете им. Все още не бе изхвърлил осемте гилзи от пистолета на Кармен и те задрънчаха в шепата му като дребни монети. Подхвърли ги на длан, сетне ги пъхна в джоба на новите панталони.
Смачка старите дрехи на топка и ги пъхна в кофата за боклук. Върна се на касата и плати трийсет долара. Щеше да изкара така около три дни. Десет долара дневно само за дрехи изглеждат доста, ако не си направиш сметката, че една перална машина струва четиристотин, сушилнята още триста, а мазето, където да ги сложиш, трябва да се намира в къща, която струва поне сто бона, плюс още десет-двайсет всяка година за поддръжка, данъци, застраховка и прочие глупости. В сравнение с всичко това десетте долара дневно изведнъж се оказват истинска дреболия.
Излезе на тротоара, подпря се на стената под навеса на някакъв магазин и зачака да стане осем часа. Предполагаше, че приставите се сменят в осем. Би било нормално. И наистина, в осем и пет видя едрата жена да напуска паркинга с прашния четирицилиндров шевролет. Тя зави наляво и мина покрай него. Ричър прекоси улицата и отново заобиколи сградата на съда. Ако нощната смяна не желае да ти помогне, опитай с дневната. Нощните служители винаги са по-груби. Рядко се срещат с хора, началството не ги навестява много-много и накрая си въобразяват, че те командват.
Дневният служител обаче се оказа същата стока. Беше мъж, малко по-млад и не толкова пълен, но по всичко останало приличаше на колежката си. Разговорът се повтори почти буквално. Може ли да я видя? Не. А кога ще може? В събота. Тя добре ли е? Доколкото може да се очаква. Репликите сякаш излизаха от устата на предпазлив лекар в интензивното отделение. Приставът потвърди, че само адвокатите имат право на неограничен контакт със задържаните. Ричър сви рамене, върна се горе по стъпалата и тръгна да търси адвокат.