— Под гаранция? — повтори тя, сякаш за пръв път чуваше тази дума. — Днес? Не ме разсмивай.
— Тя има дете. Момиченце на шест и половина.
Алис си го записа.
— Не ни върши работа. Всички имат деца. — Тя плъзна пръст по купчината папки. — Всички. На шест и половина, на годинка и половина. Две деца, шест, седем, десет.
— Името й е Ели — каза Ричър. — Нуждае се от майка си.
Алис записа в бележника Ели и драсна стрелка към Кармен Гриър.
— При подобен случай има само два начина за освобождаване под гаранция — каза тя. — Първият е да разиграем в подробности цялото дело още на предварителното заседание. А не сме готови да го направим. Ще минат месеци, преди да започна работа по защитата. Календарът ми е претъпкан до пръсване. А дори и да можех да започна, при дадените обстоятелства ми трябват месеци подготовка.
— Какви обстоятелства?
— Нейната дума срещу репутацията на един мъртвец. Ако нямаме свидетели, ще трябва да изискаме по съдебен път медицинските й документи и да намерим експерти, които да потвърдят, че нараняванията не са причинени от падане при езда. А тя очевидно не разполага с пари, иначе ти нямаше да си тук от нейно име. Значи трябва да намерим експерти, които работят безплатно. Възможно е, но няма начин да се направи веднага.
— А какво може да се направи веднага?
— Мога да изтичам до затвора и да кажа: „Здрасти. Аз съм твоята адвокатка. Ще се видим пак след година.“ Горе-долу това е всичко.
Ричър се озърна. Кантората гъмжеше от народ.
— Никой няма да се справи по-бързо — каза Алис. — Аз съм сравнително нова тук. Имам по-малко висящи дела.
Вероятно казваше истината. На нейното бюро имаше само две купчини папки. Върху другите — по три-четири.
— Кой е вторият начин?
— За кое?
— За освобождаване под гаранция. Ти каза, че има два начина.
Алис кимна.
— Вторият начин е да убедим окръжния прокурор да не ни пречи. Ако ние помолим за освобождаване под гаранция, а той заяви, че не възразява, проблемът е само дали съдията ще го сметне за уместно. А той вероятно ще се повлияе от мнението на прокурора.
— Хак Уокър и Слуп Гриър бяха приятели от детинство.
Алис отново сведе рамене.
— Страхотно. Естествено, той ще се оттегли. Но може да действа и чрез заместниците. Тъй че забрави освобождаването. Нищо няма да стане.
— Все пак поемаш ли случая?
— Поемам го, разбира се. Нали затова сме тук. Да поемаме случаи. Първо ще позвъня в кабинета на Хак, после отивам да поговоря с Кармен. Но засега друго не мога да направя. Разбираш ли? В момента просто няма разлика дали съм поела случая, или не.
За секунда Ричър застина неподвижно. После поклати глава.
— Не става, Алис. Искам да почнеш още сега. Да направиш нещо.
— Не мога — каза тя. — Вече ти обясних, трябват ми няколко месеца.
Алис замълча. Ричър я погледна втренчено.
— Искаш ли да сключим сделка? — попита той.
— Сделка?
— Аз помагам на теб, ти помагаш на мен.
— Ти пък как можеш да ми помогнеш?
— Мога да свърша някои неща. Например да прибера двайсетте бона за твоите градинари. Още днес. И тогава ти ще започнеш да работиш за Кармен Гриър. Още днес.
— Ти да не си събирач на дългове?
— Не, но бързо схващам. Сигурно е фасулска работа.
— Не мога да ти го позволя. Вероятно е незаконно. Освен ако си регистриран.
— Да речем, че при следващата ни среща вляза тук с чек за двайсет хиляди долара в джоба.
— Как ще го направиш?
Ричър сви рамене.
— Просто ще помоля човешки.
— И смяташ, че това ще помогне?
— Може и да помогне.
Алис поклати глава.
— Не е етично.
— Спрямо кого?
Тя не отговори веднага. Загледа се в нещо зад него. Но после Ричър видя как очите й се насочват към телефона върху бюрото. Явно си представяше как ще съобщи добрата новина.
— Кой е фермерът? — попита той.
Тя се озърна към чекмеджето. Пак поклати глава.
— Не мога да ти кажа. Тревожи ме етичната страна на въпроса.
— Не ме молиш — каза Ричър. — Аз го предлагам.
Алис седеше като вкаменена.
— Предлагам ти доброволна помощ — добави той. — Като сътрудник на обществени начала.
Тя го погледна в очите.
— Трябва да отскоча до тоалетната.
Рязко стана и се отдалечи. Беше с къси джинсови панталонки и се оказа по-висока, отколкото изглеждаше зад бюрото. Много къси панталонки, много дълги крака. Великолепен загар. Отзад изглеждаше много добре, особено в движение. Мина през вратата в дъното и изчезна. Ричър стана, наведе се през бюрото и отвори чекмеджето. Вдигна най-горната папка и я разгърна. Беше пълна с юридически документи. Прелисти набързо, докато откри някакво заявление, напечатано на машина. В графата „Ответник“ бяха изписани грижливо името и адресът. Той сгъна листа на четири и го прибра в джоба на ризата си. Затвори папката и я пусна в чекмеджето. Бутна го на място и пак седна. След малко Алис Аманда Арон влезе през задната врата и тръгна към бюрото. Отпред също изглеждаше много добре.