— Има ли откъде да взема назаем кола? — попита Ричър.
— Нямаш ли кола?
Той мълчаливо поклати глава.
— Е, мисля, че можеш да вземеш моята — каза Алис. — От паркинга зад сградата.
Тя посегна назад и бръкна в джоба на якето. Измъкна връзка ключове.
— Колата е фолксваген.
Ричър взе ключовете.
— В жабката има пътни карти — добави Алис. — Нали разбираш, в случай, че човек не познава района.
Той бутна стола назад.
— Мисля, че днес пак ще се видим.
Алис не отговори. Ричър стана, мина през смълчаната навалица и излезе под жаркото слънце.
11
На паркинга зад сградата имаше само един фолксваген, оставен на припек точно по средата. Яркожълт, с нюйоркски номера, произведен преди около година и половина. В жабката бе натъпкан цял куп пътни карти. Под тях лежеше пистолет.
Пистолетът беше никелиран „Хеклер и Кох Р7М10“ с десетсантиметрова цев. Пълнителят побираше десет патрона .40 калибър. По времето, когато Ричър още беше военен, армията си бе харесала същия модел, само че в деветмилиметров вариант. Министерството обаче отказа, защото цената надхвърляше около шестнайсет пъти осемдесетте долара, които Кармен Гриър бе платила за своята детска играчка. Чудесно, великолепно оръжие. По-добро трудно може да се намери. Навярно беше подарък от семейството, живеещо на Парк Авеню. Както и колата. Ричър си го представяше без затруднение. Фолксвагенът бе лесен избор. Идеален подарък за дипломирането. Но пистолетът издаваше известна тревога. Просто виждаше как родителите си седят в своя нюйоркски апартамент и хапят устни. Значи ще работи там? Сред бедняците? Сигурно ще й трябва нещо за самоотбрана. След това старателно проучват въпроса, отиват и купуват най-добрия пистолет, както биха избрали ролекс, ако й трябваше часовник.
По навик разглоби пистолета, провери как действа и пак го сглоби. Беше нов, но личеше, че е използван и чистен четири-пет пъти. Това говореше за дълги часове старателни упражнения на стрелбището. Може би в някое манхатънско мазе, където допускат само подбрани хора. Ричър се усмихна. После отново прибра оръжието под картите. Дръпна седалката максимално назад, включи двигателя и пусна климатика. Прехвърли картите от жабката върху свободната седалка до себе си. Извади сгънатото листче от джоба на ризата си и се опита да определи къде живее фермерът. Оказа се, че е някъде североизточно от града, може би на около час път, ако натиснеше здраво педала.
Съединителят на фолксвагена заяждаше и Ричър на два пъти задави двигателя, докато привикна. Чувстваше се тромав и смешен. Седалката беше неудобна, а на таблото висеше някаква ваза, пълна с малки розови цветчета, които постепенно се съживяваха от прохладния въздух. Из купето се носеше ухание на дискретен парфюм. Ричър се бе учил да шофира преди около двайсет и пет години. Тайно, защото беше непълнолетен. Първите му опити бяха с камион на морската пехота, чиято седалка е на два метра над земята, и днес се чувстваше безкрайно далеч от онова преживяване.
Картата посочваше седем начина да се излезе от Пейкъс. Той бе дошъл от юг, но не помнеше да е видял там каквото му трябва. Значи оставаха още шест възможности. Инстинктът го насочи на запад. Основната част от града изглеждаше изтеглена на изток от кръстовището, следователно нямаше никакъв смисъл да ходи натам. Ричър загърби адвокатската уличка, потегли в посока Ел Пасо, после отклони малко надясно и отпред се ширна точно това, което търсеше. Всеки по-голям град има район с магазини за стари коли около някоя от входните магистрали. Пейкъс не беше изключение.
Ричър огледа автокъщите една по една, после зави и потегли обратно, търсейки най-подходящата. Възможностите бяха две. И на двете места висяха грамадни надписи: Сервиз за чуждестранни коли. И двете предлагаха: Осигуряваме безплатна замяна. Той избра гаража, който беше по-далеч от града. На широкия паркинг отпред се мъдреха десетина раздрънкани коли, украсени с флагчета и табели с изкусително ниски цени. За канцелария служеше стар фургон. Отзад имаше дълга, ниска барака с хидравлични повдигачи и под от утъпкана пръст, покрита с мазни петна. Виждаха се четирима техници. Единият лежеше под английска спортна кола. Другите трима се мотаеха без работа. Нормално начало за горещо понеделнишко утро.