Ричър вкара фолксвагена право в бараката. Тримата свободни техници бавно закрачиха към него. Единият приличаше на началник. Ричър го помоли да разхлаби малко съединителя. Онзи прие поръчката с радост. Каза, че ще струва четирийсет долара. Ричър се съгласи и помоли да му услужат с кола. Техникът го отведе зад бараката и посочи един стар крайслер лебарон с гюрук. Все още личеше, че някога е бил бял, но сега бе пожълтял от годините. Ричър уви пистолета на Алис в пътните карти и го взе със себе си. Сложи цялата купчина върху дясната седалка на крайслера. После помоли техника за въже.
— Какво ще теглите? — попита човекът.
— Нищо — каза Ричър. — Просто искам да си имам въже, това е.
— Значи искате въже, но няма да теглите нищо?
— Съвършено вярно — потвърди Ричър.
Техникът сви рамене и се отдалечи. След малко донесе намотано въже. Ричър го пъхна пред дясната седалка. После подкара крайслера към града, прекоси центъра и продължи на североизток. Сега се чувстваше далеч по-добре. Само глупак би тръгнал да събира дългове из дивия Тексас с лимоненожълта кола, която има нюйоркски номера и ваза на таблото.
На една безлюдна отбивка спря, за да развинти с монета номерата на крайслера. Пусна ги пред дясната седалка, до въжето. Болтовете прибра в жабката. После продължи, като се озърташе за целта на пътуването. Намираше се на около три часа път северно от ранчо „Червената къща“, но теренът изглеждаше почти същият, само че беше напояван. По пасищата растеше трева. Пустинните трънаци бяха изкоренени. Имаше обработваеми площи, покрити с невисоки зелени храсти. Може би чушки. Или пъпеши. Кой знае… Край пътя растеше пелин. Тук-там се мяркаше по някой кактус. Хора нямаше. Слънцето прежуряше високо в небето и по хоризонта трептеше мараня.
Името на фермера от заявлението беше Линдън Дж. Брюър. Вместо адрес имаше само номер на пътна отсечка, която според картата продължаваше около шейсет километра до границата с Ню Мексико. Пътят по нищо не се различаваше от онзи, който водеше от Ехо до ранчото на семейство Гриър — прашна асфалтова ивица, провиснали електрически жици край нея и на всеки двайсетина километра по една голяма порта. Всяко ранчо си имаше название, но не бе задължително това да е името на собственика. Тъй че издирването на Линдън Дж. Брюър можеше да се окаже по-трудно от очакванията.
Но ненадейно отпред изникна кръстопът, край който стърчеше овехтяла дълга дъска, окичена с пощенски кутии. По кутиите се четяха фамилиите и названията на именията. На една от тях бе изписано с черен курсив върху бял фон: Брюър, а малко по-долу: Ранчо „Голямата шапка“.
След двайсет и пет километра на север Ричър откри портата на „Голямата шапка“ — арка от ковано желязо, боядисана в бяло и напомняща елемент от големите оранжерии в Чарлстън или Ню Орлиънс. Отмина я и спря до следващия електрически стълб. Слезе от колата и погледна нагоре. Върху стълба висеше голяма трансформаторна кутия. От нея се отделяха под прав ъгъл жици, отиващи към мястото, където трябваше да е ранчото. Половин метър по-ниско минаваше и телефонният кабел.
Ричър измъкна изпод картите пистолета на Алис и взе въжето от пода. Върза единия край за предпазителя на спусъка с прост единичен възел. Отмери пет-шест метра, после хвана въжето с лява ръка и метна пистолета с дясната, като се целеше в пролуката между телефонния кабел и електрическите жици над него. Първия път не улучи. Пистолетът прелетя около педя по-ниско и Ричър го хвана, докато падаше. Вторият път хвърли малко по-силно. Пистолетът прелетя през пролуката, мина отвъд кабела и увисна. Ричър плавно отпусна въжето, докато другият край слезе до него. Отвърза пистолета и го метна в колата. После хвана двата края на въжето и рязко дръпна. Кабелът се изтръгна от разпределителната кутия и остана да лежи на земята чак до следващия стълб.
Ричър нави въжето и го върна на място. Седна в колата, върна се на заден ход и зави под бялата арка. След около километър и половина стигна до бяла къща, сякаш излязла от исторически филм. Отпред имаше четири масивни колони, подпиращи балкона на втория етаж. Широки стъпала водеха към двойната предна врата. Наоколо се разстилаше грижливо поддържана морава. Чакълът на паркинга отстрани беше подравнен с гребло.
Ричър спря колата близо до стъпалата и изключи двигателя. Грижливо затъкна ризата си в панталона. Една позната веднъж му бе казала, че така изглеждал по-широк в раменете. Пъхна пистолета в десния джоб на панталона. Очертанията се виждаха много добре. После нави ръкавите на новата риза чак до раменете. Хвана волана и стисна с всичка сила, докато вените по бицепсите му изпъкнаха като въжета. Когато ръцете ти са по-дебели от бедрата на някои хора, трябва да използваш тази природна дарба.