— Какво мога да направя за вас? — попита Ричър.
Уокър откъсна поглед от снимката.
— Седнете — каза той. — Моля ви.
Притворната добродушност на политик бе изчезнала от гласа му. Говореше като уморен, съвсем нормален човек. Пред бюрото имаше стол за посетители. Ричър го извъртя на една страна, за да има къде да намести краката си.
— Какво мога да направя за вас? — повтори той.
— Случвало ли се е целият ви живот да се преобърне за броени минути?
Ричър кимна.
— От време на време.
Уокър остави снимката върху бюрото така, че да я виждат и двамата. Оказа се същата цветна снимка, която Ричър бе открил в гардероба на Слуп Гриър. Трима младежи, подпрели лакти върху калника на стария пикап — трима добри приятели, опиянени от младостта и идващия живот, пълен с безкрайни възможности.
— Аз, Слуп и Ал Юджин — каза Уокър. — Сега Ал изчезна, а Слуп е мъртъв.
— Няма ли вести за Юджин?
Уокър поклати глава.
— Никакви.
Ричър не каза нищо.
— Бяхме страхотна тройка — продължи Уокър. — Нали знаете как става. В уединено градче като нашето приятелите са нещо повече от приятели. Ние срещу целия свят.
— Той наистина ли се казваше Слуп?
Уокър надигна глава.
— Защо питате?
— Защо мислех, че името ви е Хак. Но отпред на табелката пише Хенри.
Уокър кимна и се усмихна уморено.
— В акта за раждане съм записан Хенри. Нашите ми викаха Ханк. Открай време. Но като малък не съм можел да го произнеса. Казвал съм Хак и така си остана.
— Но Слуп е истинското му име, така ли?
Уокър кимна отново.
— Да, чисто и просто Слуп Гриър.
— И тъй, какво мога да направя за вас? — попита Ричър за трети път.
— Всъщност не знам — каза Уокър. — Може би просто да ме изслушате или пък да изясните това-онова.
— Какво точно?
— Не знам — повтори Уокър. — Да речем… какво виждате, когато ме погледнете?
— Окръжен прокурор.
— И още?
— Не съм сигурен.
Уокър помълча.
— Харесва ли ви това, което виждате? — попита след малко той.
Ричър сви рамене.
— Откровено казано, не много.
— Защо?
— Защото влизам тук и ви заварвам да проливате сълзи за някогашното си приятелство с един адвокат мошеник и един човек, който бие жени.
Уокър извърна глава.
— Не си губите времето с празни приказки.
— Животът е кратък.
Отново настана мълчание. Глухият грохот на климатиците ту се засилваше, ту отслабваше.
— Всъщност в мен има три личности — каза Уокър. — Човек, окръжен прокурор и кандидат за съдия.
— Е, и?
— Ал Юджин не е мошеник. Нищо подобно. Той е добър човек. Борец за идеята. Така и трябва да бъде. Между нас казано, в Тексас правата на обвиняемите не са на голяма почит. Особено правата на бедните обвиняеми. Знаете го, защото сам потърсихте адвокат за Кармен. А трябваше да го сторите, защото са ви казали, че съдът ще определи съдебен защитник едва след няколко месеца. И адвокатката, която намерихте, сигурно ви е обяснила, че и без това нещата ще се проточат с месеци. Калпава система — аз го знам и Ал го знае. Конституцията гарантира правото на адвокатска защита и Ал приема тази гаранция много сериозно. Готов е да помогне на всеки. Защитава клиентите си почтено, които и да са те. Не ще и дума, между тях се срещат злодеи, но не забравяйте, че Конституцията се отнася и до злодеите. Повечето обаче са свестни хора. Просто нямат пари, независимо от цвета на кожата.
Ричър мълчеше.
— Нека се опитам да отгатна — продължи Уокър. — Не знам кой е нарекъл Ал мошеник, но залагам десет срещу едно, че е бял човек в напреднала възраст с много пари или власт.
Ръсти Гриър беше, помисли си Ричър.
— Не ми казвайте кой е — вдигна ръка Уокър. — Залагам сто срещу десет, че съм прав. Щом подобен човек види някой адвокат да помага на бедни или цветнокожи, смята това за досадно и неприлично. После го приема за предателство спрямо расата или обществения кръг, а оттам не е трудно да обяви адвоката за мошеник.
— Добре — каза Ричър. — Може и да не съм бил прав за Юджин.
— Гарантирам това. Гарантирам, че можете да се върнете в миналото му чак до колежа, без да откриете нито една непочтена постъпка. — Уокър докосна с нокът снимката точно под брадичката на Ал Юджин. — Той е мой приятел. И аз се гордея с това. Като човек и като прокурор.
— А Слуп Гриър?
Уокър кимна.
— И до него ще стигнем. Но нека първо ви кажа какво е да си окръжен прокурор.
— Какво има за казване?
— Все същото. Аз съм като Ал. Вярвам в Конституцията и законите, в безпристрастния и справедлив съд. Гарантирам, че можете да обърнете този кабинет с главата надолу, без да откриете и едно дело, в което да не съм бил безпристрастен и справедлив. Бил съм строг, не ще и дума. Изпратил съм много хора в затвора, някои дори на смърт, но никога не съм вършил нещо, което да не смятам за правилно.