— Звучи ми като предизборна реч — каза Ричър. — Само че аз не съм се регистрирал за гласоподавател.
— Знам — каза Уокър. — Проверих. Именно затова говори така. Ако опираше до политика, щях да ви отрупам с евтини думи. Но в момента говоря истината. Искам да бъда съдия, защото мога да направя много за хората. Познавате ли съдебната система на Тексас?
— Не много добре.
— Всички съдии в Тексас се определят на избори. Те имат голяма власт. А щатът не е като другите. В него има много богати хора, но и бедните не са малко. Очевидно бедните се нуждаят от служебна защита. Но в Тексас няма такава система. Просто съдията избира адвокати на бедните обвиняеми. Избира ги откъдето си поиска. Целият процес е в негова власт. Той определя и хонорарите. С две думи казано — съдебна благотворителност. И кого ще избере съдията? Естествено, човек, който е подпомогнал избирателната му кампания. Нещата не зависят от способности или талант, а от приятелски връзки. Съдията взима от данъкоплатеца десет хиляди долара и ги връчва на някоя привилегирована адвокатска фирма. Фирмата определя за защитник някой некадърен блюдолизец, който ще свърши работа за стотина долара. В крайна сметка фирмата печели незаслужено девет хиляди и деветстотин долара, а бедният обвиняем попада в затвора, макар че може да е невинен. Повечето защитници срещат клиентите си за пръв път в съдебната зала. Виждал съм ги пияни, виждал съм да заспиват на масата. Те изобщо не вършат работа. Не проверяват фактите. Една година преди да заема този пост, съдеха някакъв клетник за изнасилване на дете. Дадоха му доживотна присъда. А после някаква милостива душа като вас се разрови и доказа, че по време на изнасилването човекът е бил в затвора. В затвора, Ричър. На осемдесет километра оттам. Чакал присъда за кражба на кола. Цяла камара документи го доказваха черно на бяло и всичко лежеше в обществените архиви. Адвокатът му просто не си бе направил труда да погледне.
— Неприятно — каза Ричър.
— Затова върша две неща. Първо — стремя се да стана съдия, за да оправя поне част от системата. Второ — сега, в този кабинет, разиграваме делата и от двете страни. Всеки път, щом някой от нас подготви обвинение, друг поема защитата и се опитва да го обори. Полагаме много усилия, защото знаем, че никой друг няма да го стори, а аз бих искал да спя с чиста съвест.
— Защитата на Кармен Гриър е непоклатима — каза Ричър.
Хак Уокър сведе очи към бюрото.
— Не, делото Гриър е същински кошмар. Пълна катастрофа, откъдето и да го погледнеш. Лично за мен — като човек, прокурор и кандидат за съдия.
— Би трябвало да се оттеглите.
Уокър вдигна глава.
— Естествено, че ще го направя. По това две мнения няма. Но случаят пак си остава личен. И все още аз командвам нещата. Каквото и да се случи, ще е дело на моята служба. И това ще се отрази върху мен.
— Ще ми кажете ли какъв ви е проблемът?
— Не разбирате ли? Слуп ми беше приятел. Аз съм честен прокурор. Затова желая и със сърцето, и с разума си да бъде издадена справедлива присъда. Но ми се очертава да изпратя на смърт една мексиканка. Направя ли го, по-добре да не се явявам на изборите, нали така? В нашата област има твърде много избиратели от мексикански произход. Но аз искам да бъда съдия. Защото мога да променя нещата. А ако поискам сега смъртна присъда за жена от малцинството, спукана ми е работата. И то не само тук. Случаят ще стане сензация навсякъде. Представяте ли си? Какво ще пишат в „Ню Йорк Таймс“? Те и без това ни смятат за тъпи селяндури и варвари, които се женят за собствените си братовчедки. Присъдата ще ме преследва, докато съм жив.
— Тогава не я обвинявайте. Законът е на нейна страна. Беше убийство при самозащита.
— Тя ли ви убеди?
— То си е очевидно.
— Де да беше толкова очевидно. Какво ли не бих дал. За пръв път в своята кариера съм готов да си затворя очите.
Ричър го погледна смаяно.
— Защо трябва да си затваряте очите? Всичко е ясно.
— Хайде да го обсъдим — каза Уокър. — Стъпка по стъпка, от самото начало. Историята с домашното насилие може и да помогне, но само ако е безупречно чиста. Спонтанен изстрел при самозащита. Разбирате ли? Такъв е законът. Не бива да има предумисъл. А Кармен се е подготвяла като смахната. Това е факт и няма как да го пренебрегнем. Купила пистолета почти веднага след като чула, че той ще се прибере. Знам го, тъй като документите минават и през моята служба. Била е готова и само е чакала удобен случай.