Отново настана тишина. Не се чуваше нищо друго освен бученето на климатиците, приглушен телефонен звън в преддверието и тракане на факс.
— Искам да я видя — каза Ричър.
Уокър поклати глава.
— Не мога да ви разреша. Не сте адвокат.
— Можете да загърбите правилата.
Уокър пак въздъхна и отпусна глава върху ръцете си.
— Моля ви, не ме изкушавайте. В момента се чудя как да изхвърля всички правила през прозореца.
Ричър не отговори. Уокър гледаше някъде в пространството и очите му потрепваха от напрежение.
— Искам да разбера истинския й мотив — каза накрая той. — Защото, ако е било извършено хладнокръвно, да речем за пари, не ми остава никакъв избор. С нея е свършено.
Ричър мълчеше.
— Но ако не е така, искам да ми помогнете — продължи Уокър. — Ако открием в медицинските документи поне намек за правдоподобност, ще се опитам да я спася с теорията за домашно насилие.
Ричър мълчеше.
— Е, добре, всъщност би трябвало да кажа, че ще се опитам да спася себе си — призна Уокър. — Да спася шансовете си за съдийското място. По-точно и двете, разбирате ли? Себе си заедно с нея. И Ели. Тя е страхотно хлапе. Слуп я обожаваше.
— А от мен какво искате?
— Ако изберем този начин на действие.
Ричър кимна.
— Ако.
— Бих искал да излъжете пред съда — каза Уокър. — Да повторите всичко, което ви е казала за побоищата и да измените останалото, за да не бъде уличена в лъжа.
Ричър мълчеше.
— Именно затова трябва да ви вярвам — добави Уокър. — И затова трябва да ви го изясня без увъртане. За да знаете съвсем ясно в какво се замесвате.
— Никога не съм вършил подобно нещо.
— Нито пък аз — каза Уокър. — Призлява ми само като си го помисля.
Ричър дълго мълча и накрая попита:
— Защо предполагате, че ще се съглася?
— Мисля, че я харесвате. Мисля, че я съжалявате. И искате да й помогнете. Следователно ще помогнете и на мен.
— Как ще го уредите?
Уокър сви рамене.
— Аз ще се оттегля от самото начало, тъй че с работата ще се заеме някоя от заместничките ми. Ще разбера какво може да докаже със сигурност и ще ви осведомя, за да не сбъркате някъде. Точно затова не мога да ви разреша среща с Кармен. Долу записват всяко свиждане. Ще изглежда, че сте се наговорили.
— Не знам — каза Ричър.
— И аз не знам. Но може и да не се стигне до съд. Ако медицинските данни изглеждат поне донякъде правдоподобни и разполагаме с клетвени декларации от вас и Кармен, може би ще имам някакви основания да сваля обвинението.
— Лъжата в клетвена декларация не е по-добра от лъжа пред съда.
— Помислете за Ели.
— А вие за съдийското място.
Уокър кимна.
— Не го крия. Естествено, искам да ме изберат. Но мотивите ми са почтени. Искам да поправя системата, Ричър. Открай време имам тази амбиция. Както аз си знам — отвътре. Друг начин няма. Поне за човек като мен. Нямам политическо влияние. Всъщност не ме бива за политик. Интригите ме смущават. Нямам дарба за тях.
Ричър мълчеше.
— Изчакайте да си помисля — каза Уокър. — Ден или два. Оттам нататък взимам нещата в свои ръце.
— Сигурен ли сте?
Уокър отново въздъхна.
— Не, разбира се, не съм сигурен. Цялата тази история ми е противна. Но Слуп е мъртъв, по дяволите. С нищо не можем да го върнем обратно. Такава е истината. Вярно, ще опетня паметта му. Но това ще спаси Кармен. А той я обичаше, Ричър. По свой начин, който никой не може да разбере. Нямате представа как го презираха заради нея. Роднините му, изисканото общество. Мисля, че с радост би дал репутацията си, за да я спаси. Би пожертвал своя живот заради нейния и това не са празни приказки. Навярно би пожертвал и Ал, и мен, и всеки друг. Той я обичаше.
Отново настана тишина.
— Трябва да я освободите под гаранция — каза Ричър.
— Моля ви — възрази Уокър. — И дума да не става.
— Ели се нуждае от нея.
— Не е там въпросът. Ели може да остане няколко дни при баба си. Трябва да мислим за целия й живот занапред. Дайте ми време да уредя нещата.
Ричър сви рамене и се изправи.
— Всичко това е само между нас двамата, нали? — каза Уокър. — Трябваше да го изясня от самото начало.
Ричър кимна.