От горещината небето над тях бе станало бледосиньо, почти бяло. Слънцето сякаш печеше от всички страни. Не се мяркаше нито едно облаче. Ричър усети, че очите го болят от присвиване.
— На мен ми е за пръв път — каза Алис. — Категорично. Знаех, че тук е горещо, но чак пък толкова…
После тя го попита кога е бил в Средния изток и Тихия океан, а той отговори с разширения десетминутен вариант на автобиографията си, защото внезапно откри, че му харесва да бъде с нея. Както винаги с първите трийсет и шест години всичко мина сравнително гладко. Те представляваха почти праволинеен разказ за детство и възмъжаване, за успехи и постижения, отбелязани и възнаградени с повишения и медали, както се полага в армията. И пак както винаги последните години бяха по-трудни. Безцелно скитане, носене по течението. За него те бяха триумф на свободата от всякакви връзки, но знаеше, че другите хора едва ли ще сметнат същото. Затова просто разказа всичко както си беше, отговори на неудобните въпроси и остави Алис да мисли каквото си иска.
После тя на свой ред му разказа за себе си. В известен смисъл животът им бе протекъл еднакво. Той беше син на войник, а тя — дъщеря на адвокат. Също като него, Алис бе тръгнала по утъпкания семеен път. Цял живот бе гледала как се практикува един занаят и накрая, точно като Ричър, го бе избрала за своя професия. Той беше учил четири години в Уест Пойнт, а тя — седем години в Харвард. Сега беше адвокатка на двайсет и пет години. Преведено във военен мащаб, това би отговаряло на амбициозен млад лейтенант. Ричър си спомняше много добре как се чувства един амбициозен лейтенант на двайсет и пет години.
— А по-нататък? — попита той.
— След сегашната работа ли? Сигурно ще се върна в Ню Йорк. Или може да ида във Вашингтон. Напоследък почнах да се интересувам от политика.
— Няма ли да ти липсва ровенето в калта?
— Мисля, че ще ми липсва. И няма да го зарежа напълно. Може да работя по няколко седмици в годината като обществен защитник. И във всеки случай ще се постарая да финансирам обществената защита. Всъщност оттам идват всичките ни пари. От големи адвокатски фирми, чиито шефове все още имат съвест.
— Радвам се да го чуя. Все някой трябва да стори нещо за бедните.
— Напълно си прав.
— А какво ще кажеш за Хак Уокър? — попита той. — Дали наистина ще помогне на хората?
Алис сви рамене, без да го поглежда.
— Не го познавам отблизо. Но има добра репутация. Така или иначе, нещата просто няма как да тръгнат по-зле. Системата е безнадеждно скапана. Разбираш ли, аз съм убеден демократ, тъй че изцяло одобрявам избирането на съдии. На теория. Но на практика резултатите са плачевни. Знаеш ли колко струва една избирателна кампания по тия места?
— Нямам представа.
— Добре, направи си сам сметката. Говорим най-вече за окръг Пейкъс, защото тук е основното ядро избиратели. Една камара плакати, няколко рекламни текста по вестниците, пет-шест любителски филмчета по местните телевизионни канали. При тия условия трябва много да се напънеш, за да похарчиш повече от сто-двеста хиляди долара. Но тия мили хора получават спонсорски дарения в размер на стотици, стотици и стотици хиляди долари. Може би милиони. А законът не те задължава да върнеш парите, ако не си ги похарчил. Просто си ги задържаш за бъдещи разходи. На практика излиза, че кандидатите получават подкуп в аванс. Адвокатските фирми, петролните компании и другите едри риби плащат сега, за да получат помощ в бъдеще. В Тексас човек може да забогатее от една кандидатура за съдия. Тъй че борбата не е да те изберат за съдия, а за принц. Буквално за една нощ да се превърнеш в кралска особа.
— И все пак ще помогне ли Уокър на хората? — настоя Ричър.
— Да, ако иска. От него зависи. В момента е готов да помогне на Кармен Гриър. Засега само това ни интересува.
Ричър кимна. Алис намали скоростта и започна да се оглежда за отклонение. Отново бяха в района на големите имения. Вероятно недалеч от ранчото на Брюър, предположи Ричър, макар че не забелязваше характерни особености на местността. Равнината се разстилаше като на длан — тъй спечена и суха, че изсъхналите треви и храсти сякаш щяха да пламнат всеки момент.
— Дразнят ли те лъжите на Кармен? — попита Алис.
Ричър сви рамене.
— И да, и не. Едва ли някой обича да го лъжат. Но разбери и нейната гледна точка. Веднъж стигнала до извода, че трябва да се отърве от Слуп, тя е направила всичко възможно, за да го постигне.
— Значи наистина е имало предумисъл?
— Редно ли е да отговоря?