— Значи, това е било в интерес само на сина, който не е присъствал, и на момичето, което умира, за да бъде отстранено — забеляза сър Хенри замислено. — Не изглежда много обещаващо.
— Другата жена не получи ли нещо? — попита Джейн. — Тази, която мисиз Бентри нарече жената-котка.
— За нея в завещанието не ставаше дума — отговори мисиз Бентри.
— Мис Марпл, вие не слушате — обърна се сър Хенри. — Вие сте някъде далеч.
— Мислех за стария мистър Беджър, аптекаря — каза мис Марпл. — Той имаше млада икономка, толкова млада, че можеше да му бъде не само дъщеря, но и внучка. Роднините му — куп племенници и племеннички, били пълни с очаквания. А когато почина, не знам ще повярвате ли, оказа се, че бил женен за икономката от две години. Разбира се, мистър Беджър беше аптекар, обикновен, грубоват човек, а сър Амброуз Бърси — изискан джентълмен, както каза самата мисиз Бентри, но човешката природа е еднаква.
Настъпи тишина. Сър Хенри бе вперил поглед в мис Марпл, а и тя не сваляше от него сините си очи, в които се четеше лека насмешка. Джейн Хелиър наруши тишината.
— Мисиз Карпинтър хубава ли беше? — попита тя.
— Да, без да е фрапантна. Нищо особено.
— Имаше много приятен глас — допълни полковник Бентри.
— Мъркане — ето как го наричам аз — каза мисиз Бентри. — Мъркане!
— Ти самата можеш да бъдеш наречена котка някой ден, Доли.
— Харесва ми да съм котка, но в домашен кръг — отвърна мисиз Бентри. — Така или иначе, много не обичам жените и ти го знаеш. Обичам мъже и цветя.
— Чудесен вкус — похвали я сър Хенри. — Особено щом слагате мъжете на първо място.
— Това беше от любезност — поясни мисиз Бентри. — А сега какво стана с малката задача, която ви възложих? Смятам, че играх честно. Артър, не мислиш ли, че е така?
— Да, мила. Едва ли може да има съмнение в твоята добросъвестност.
— Първи! — каза мисис Бентри, като посочи с пръст сър Хенри.
— Ще се разпростра нашироко. Защото не можах да стигна до нищо сигурно по въпроса. Първо сър Амброуз. Той не би използувал такъв оригинален начин за самоубийство, а, от друга страна, сигурно е, че той нищо не печели със смъртта на повереницата си. Сър Амброуз отпада. Мистър Кърл. Никакъв мотив за смъртта на момичето. Ако сър Амброуз е бил набелязаната жертва, Кърл е могъл да задигне един-два редки ръкописа, чиято липса никой не би забелязал. Много прозрачно и малко вероятно. Ето защо мисля, че независимо от подозренията на мисиз Бентри, мистър Кърл е невинен. Мис Уай. Мотив за смъртта на сър Амброуз — никакъв. Мотив за смъртта на Силвия — съвсем сериозен. Тя желае годеника на Силвия, и то твърде силно — по думите на мисиз Бентри. Същата сутрин е била със Силвия в градината и е имала възможност да откъсне листата. Не, не можем така лесно да отхвърлим мис Уай. Младият Лоримър. Той има мотив и в двата случая. Ако се освободи от любимата си, може да се ожени за другото, момиче. Макар че изглежда малко драстично да я убие — какво е в наши дни развалянето на годеж? Ако сър Амброуз умре, той ще се ожени за богато момиче вместо за бедно. Това може да бъде важно или маловажно, в зависимост от финансовото му състояние. Ако знам, че имението му е ипотекирано и че мисиз Бентри умишлено го е скрила, ще обявя играта за нечестна. А сега мисиз Карпинтър. Имам известни подозрения по отношение на нея. Тези бели ръце, от една страна, и превъзходното й алиби по време на брането на листата, от друга. Никога не съм вярвал на алибитата. А имам и друга причина да я подозирам, която ще премълча. Общо взето, ако трябва да избирам, ще посоча мис Уай, защото срещу нея има повече доказателства, отколкото срещу всеки друг.
— Втори номер — каза мисиз Бентри и посочи доктор Лойд.
— Мисля, Клидъринг, че грешите, като се придържате към версията, че отравянето е било предназначено за момичето. Убеден съм, че убиецът е имал намерение да си разчисти сметките със сър Амброуз. Смятам, че младият Лоримър няма нужните познания и сведения. Склонен съм да вярвам, че мисиз Карпинтър е виновната. Била е дълго време със семейството, знае всичко за здравето на сър Амброуз и лесно би могла да направи така, че това момиче Силвия (която, сама казвате, била твърде глупава) да откъсне точно тези листа. Мотив, признавам си, не виждам; но се осмелявам да предположа, че преди време сър Амброуз е направил завещание, в което и тя е била спомената. Това е, което мога да измисля.