Бавно, съвсем бавно Шрайк си проправя път до по-твърда земя и започва да души, да разузнава и да изследва, докато не се уверява, че Хестър е жива. Много се гордее с нея. Тя е най-съкровеното му желание! Съвсем скоро ще я открие отново и самотата на безкрайния му живот ще приключи.
Предградието е оставило дълбоки следи след себе си. Ще бъде лесно да го проследи, ако и кракът му да се влачи безполезен, едното му око да не работи и умът му да е замъглен. Преследвачът отпуска глава назад и надава своя ловен вик в празните тресавища.
16.
Отходните резервоари
Ден след ден Лондон продължаваше да се движи напред и да си проправя път през континента, някога известен като Европа, като че ли имаше някаква фантастична награда пред него, макар единственото, което наблюдателите бяха забелязали, откакто градът изяде Солекоп, да бяха няколко боклучарски градчета, които Магнъс Кроум въобще не си направи труда да улови. Хората започнаха да стават неспокойни и да се питат шепнешком на какво си играе лорд-кметът. Лондон не биваше да отива толкова далеч, и то с подобна скорост. Носеха се слухове за недостиг на хранителни запаси, а жегата от двигателите се разпростираше по палубите. Казваха, че човек може да си изпържи яйце върху палубата на шестия етаж.
Горещината в Търбуха беше ужасна и когато Катрин излезе от асансьора на „Тартаръс Роу“, имаше чувството, че е влязла във фурна. Никога преди не беше ходила толкова надълбоко и за момент просто стоеше и примигваше на стъпалата на терминала, объркана от шумовете и тъмнината. На първия етаж, от който дойде, слънцето огряваше Съркъл парк и прохладният вятър поклащаше розовите храсти, докато тук долу групи мъже бягаха напред-назад, пищяха клаксони и големи вагонетки с гориво минаваха покрай нея на път за пещите.
За момент ѝ се прииска да се прибере у дома, но бързо си напомни за какво беше слязла и какво трябваше да направи за доброто на баща си. Пое си дълбоко въздух и излезе на улицата.
Тук не беше като в Хай Лондон. Никой не я познаваше, минувачите бяха груби, когато ги питаше за насоки, а работниците, които не бяха на смяна и безделничеха по тротоарите, ѝ подсвиркваха и подвикваха „Здрасти, сладурано!“ и „Откъде намери тази шапка?“. Един едър бригадир я избута настрани, за да мине група с оковани затворници. От олтарите под тръбопроводите се хилеха статуи на Пийт Саждата, прегърбения бог на машинните отделения и комините. Катрин вдигна брадичка и стисна здраво нашийника на Куче — радваше се, че е тук с нея да я защитава.
Беше наясно, че това е единственото място, на което можеше да открие истината. Баща ѝ го нямаше, Том беше изгубен или мъртъв, а Магнъс Кроум нямаше намерение да ѝ сподели нищо. Оставаше само един човек в Лондон, който вероятно знаеше тайната на обезобразената.
Не беше никак лесно да го открие, но за щастие, служителите в архива на Гилдиите на събирачите, огнярите и механиците и Обединението на работниците в Търбуха се надпреварваха да угодят на дъщерята на Тадеус Валънтайн. Щом е имало чирак инженер до шахтите за отпадъци онази вечер, казваха те, той със сигурност е надзиравал каторжниците, а щом е надзиравал каторжници, то значи е дошъл от експерименталния затвор на инженерите в Дълбокия търбух. Още няколко въпроса и подкуп за един от бригадирите в Търбуха ѝ дадоха името му — чирак инженер Под.
Сега, близо седмица след срещата ѝ с лорд-кмета, Катрин беше на път да говори с него.
Затворът на Дълбокия търбух представляваше комплекс от сгради с размерите на малък град, които бяха скупчени около гигантска подпорна колона. Катрин следваше указателните табели до администрацията — тя се помещаваше в една сферична метална сграда, повдигната на ръждясали естакади, която бавно се въртеше, за да могат началниците да съблюдават през прозорците си килиите, тренировъчните лагери и фермите за водорасли. Огромни пространства от бял метал бяха осветени от неоновата светлина вътре. Един инженер дойде веднага след като Катрин влезе.
— Не се допускат кучета — предупреди я той.
— Той не е куче, а вълк — обясни с най-сладката си усмивка тя и мъжът подскочи назад, когато животното помириса гуменото му палто.