— Кои са тези бедни хора?
— О, не се тревожете за тях — отвърна началникът. — Те са затворници. Престъпници. Заслужават си го.
— Какво са сторили?
— О, това-онова. Дребни кражби. Неплатени данъци. Отправяне на критики към нашия лорд-кмет. Отнасяме се доста добре с тях, предвид престъпленията им. Да видим дали ще успеем да открием чирак Под…
Докато началникът говореше, Катрин се беше загледала в случващото се в най-близкия резервоар. Един от работниците беше спрял да работи и се държеше за главата. Греблото му плуваше до него. Едно момиче чирак също го забеляза, приближи се до него по ръба на резервоара и го сръга с палката си. На мястото, на което го докосна, се появиха сини искри. Мъжът се загърчи и зави от болка, докато не потъна под отвратителната повърхност. Другите затворници само наблюдаваха и не се осмеляваха да му помогнат.
— Направете нещо! — нареди Катрин и се обърна към Нимо, който като че ли не беше забелязал случващото се.
Още един чирак бягаше по ръба на резервоара и крещеше на затворниците под него да помогнат на другаря си. Двама-трима го подхванаха. Новопоявилият се го извади от резервоара и целият се изцапа с отвратителната каша. Носеше малка маска за дишане, както много от надзирателите, но Катрин определено го разпозна. Нимо изръмжа до нея:
— Под!
Тръгнаха към него. Чирак Под издърпа полуудавения затворник на металната пътека между резервоарите и се опита да измие неприятната каша от лицето му на една близка чешма. Другият чирак, онова момиче, което първоначално беше ударило с палката си клетника, наблюдаваше случващото се с отвращение.
— Отново пилееш водата, Под! — каза тя точно когато Катрин и Нимо се присъединиха към тях.
— Какво става тук, чирак? — попита навъсен началникът.
— Този мъж скатаваше — обясни момичето. — Аз само се опитах да го накарам да работи малко по-бързо.
— Той има треска! — заяви чирак Под и вдигна жално лице, покрито с лепкава тиня. — Това е причината да не може да работи.
Катрин коленичи до него и момчето я забеляза едва сега. Погледите им се срещнаха и двамата ококориха очи. Под беше успял да премахне по-голямата част от отвратителната каша от лицето на работника. Момичето сложи ръка на влажното му чело и дори по стандартите на Дълбокия търбух установи, че целият гореше.
— Много е болен — каза тя и погледна Нимо. — Направо изгаря. Трябва да го изпратите в болница…
— Болница? — изуми се началникът. — Нямаме болница тук долу. Това са затворници, госпожице Валънтайн. Престъпници. Нямат нужда от медицинска помощ.
— Съвсем скоро ще се превърне в обект на Отдел К — отбеляза момичето чирак.
— Мълчи! — изсъска Нимо.
— Какво има предвид? Какъв е този Отдел К? — попита Катрин.
Началникът не ѝ отговори. Чирак Под я гледаше втренчено и като че ли имаше сълзи в очите му, макар че можеше да е пот. Погледна към работника, който едва се държеше в съзнание. Металната платформа изглеждаше изключително твърда и това накара Катрин да свали шапката си, да я нагъне и да я сложи под главата му като възглавница.
— Не трябва да е тук! — заяви гневно тя. — Прекалено слаб е, за да работи в отвратителните ви резервоари!
— Отвратително е — съгласи се Нимо. — Затворниците, които ни изпращат напоследък, са прекалено слаби. Ако Гилдията на търговците си дадеше повече зор, за да разреши проблема с храната, можеше да са малко по-здрави, или ако навигаторите си размърдаха задниците и намереха някоя прилична плячка поне веднъж… Смятам, че видяхте достатъчно, госпожице Валънтайн. Моля ви, питайте каквото желае баща ви да научи от чирак Под, и ще ви отведа обратно до асансьорите.
Катрин погледна Под. Той беше свалил маската си за дишане. Оказа се изненадващо красив, с големи тъмни очи и малка, перфектно оформена уста. Тя се ококори глуповато насреща му. Това момче се беше показало като изключително смело, беше се опитало да помогне на бедния човек, а тя щеше да го занимава с някакви неща, които изведнъж ѝ се сториха много дребни.
— Вие сте госпожица Валънтайн… Госпожица сте, нали? — попита нервно чиракът, а Куче мина покрай него, за да подуши пръстите на болния работник.
Катрин кимна.
— Бяхте в Търбуха онази вечер, когато погълнахме Солекоп — каза тя. — Долу до отходните шахти. Мисля, че видяхте момичето, което се опита да убие баща ми. Можете ли да ми кажете всичко, което си спомняте?
Чиракът се загледа в нея, запленен от дългата ѝ тъмна коса, която падаше върху лицето ѝ, след като си беше свалила шапката. Побърза да премести поглед върху Нимо.