— Нашият Томас е от ЛОНДОН! — изкрещя той и я замери със сандвичите. — Той очаква ЛУКС! Трябва да са под формата на малки ТРИЪГЪЛНИЦИ!
— Какво да я правя? — заяви извинително пиратът и се обърна към Том. — Пробвах се да я възпитам като дама, но не иска да се учи. Въпреки това е добро момиче. Понякога я гледам и ми се прищява да не бях застрелял майка ѝ… — Пийви подсмръкна и попи насълзените си очи с една огромна кърпа с череп и кости. Кортина се върна с нови сандвичи.
— Истината е… — заобяснява кметът с пълна с хляб и краставица уста — … истината, Том, е, че не ща да съм пират през целия си живот.
— Хм, така ли? — учуди се момчето.
— Да — отвърна Пийви. — Разбираш ли, Томи, момчето ми, когато бях дете, не разполагах с преимуществата, които си имал ти. Не получих образование и винаги съм бил грозен като смъртта…
— О, недей така — измърмори любезно Том.
— Трябваше сам да се погрижа за себе си — в канавките и купчините с боклуци. Но винаги съм знаел, че един ден ще стана голяма работа. Веднъж видях Лондон. Отдалеч. Беше се насочил нанякъде. Помислих си тогава, че е най-красивото място, което съм виждал, с всичките му там етажи и белите вили в горната му част, огрени от слънцето. След това чух за богатите хора, които живеят там, и реших, че и аз искам да живея по този начин, с разните му луксозни дрехи, градински партита, ходене на театър и подобни. Затова станах боклучар, намерих си един малък град, който да управлявам, а сега си осигурих по-голям. Но онова, което наистина желая… — (пиратът се наведе над Том) — … което наистина копнея, е да бъда високопочитаем.
— Да, да, разбира се — съгласи се момчето и погледна Хестър.
— Виж сега какво си мисля аз — продължи Пийви. — Ако това ловно пътешествие се развие както се надявам, съвсем скоро Тънбридж Уийлс ще стане много богат. Наистина богат. Обичам това предградие, Том. Искам да го видя как се разраства. Искам да си имаме красиви паркове на горните етажи, луксозни къщи и асансьори, които да бръмчат нагоре-надолу. Няма да допускаме никакви простаци наоколо. Искам Тънбридж Уийлс да се превърне в град, в уважаван голям град, чийто лорд-кмет да съм аз — нещо, което много ми се удава. А ти, Томи, ти пък ще ми кажеш как трябва да изглежда един уважаван град и да ме научиш на маниери. Дет’ му викат, етикетата. Искам да мога да общувам с другите лорд-кметове, без да ми се хилят зад гърба. А туй важи и за мойте момчета. В момента живеят като свини. Какво ще кажеш? Ще ни превърнеш ли в джентълмени?
Том премига насреща му и си спомни свирепите лица на пиратите на Пийви. Зачуди се как ли щяха да реагират, когато им обясни, че трябва да си отварят вратите един на друг и да не дъвчат с отворена уста. Не знаеше какво да отговори, но Хестър го стори вместо него.
— Извади огромен късмет, че Том е на борда ти — каза тя на кмета. — Той е експерт по етикет. Той е най-любезният човек, когото познавам. Ще те научи на всичко, което желаеш, Пийви.
— Но… — започна момчето и потръпна, когато Хестър го срита в глезена.
— Чудничко! — закикоти се пиратът и ги изпръска с полуизяден сандвич. — Навъртай се около стария Крайслер, Томи, момчето ми, и няма да сбъркаш. Веднага след като се докопаме до голямата си плячка, можеш да започнеш работа. Тя ни чака в другия край на тези тресавища. Ще стигнем до нея в края на седмицата…
Том отпи от чая си. В главата си пресъздаде голямата карта на Ловния район, огромното пространство с Ръждива вода и след него…
— В другия край на тресавищата? — попита той. — В другия край няма нищо друго освен Казашкото море!
— Споко, Томи, момчето ми! — ухили се Крайслер Пийви. — Не ти ли каза̀х? Тънбридж Уийлс е специален! Каза̀х ли ти аз за Казашкото море? Каза̀х, чатна ли? Каза̀х, ха-ха-ха-ха! — Пиратът тупна Том по гърба и засърба чая си, деликатно вирнал кутрето си нагоре.
18.
Бивъс
Няколко дни по-късно Лондон отново забеляза плячка — разпръсната групичка малки славянски самоходни села, които се опитваха да се крият в скалите на едни стари хълмове. Градът маневрираше напред-назад и ги ловеше едно по едно, а жителите му се бяха събрали на наблюдателните платформи, за да гледат лова и да се радват. Ужасните равнини на Западния Ловен район вече се намираха зад тях и недоволството от вчерашния ден беше забравено. На кого му пука, че хората умират от топлинен удар в бедняшките квартали? Добрият стар Лондон! Добрият стар Кроум! Това беше най-добрият улов от години!