— Добре — заяви сериозно Бивъс. — Кейт. — Отново се усмихна, но все още изглеждаше притеснен. — Аз съм лоялен на своята гилдия — обясни той. — Никога не съм искал да бъда нещо друго освен инженер. Но не смятах, че ще бъда назначен в затвора, където се провеждат експерименти. Да държиш хората в клетки, да ги караш да работят в Търбуха и да събират фекалии в резервоарите не влиза съвсем в дефиницията за инженерство. Това е неправилно. Правя каквото мога, за да им помагам, но то не е много. Началниците от своя страна искат буквално да ги убият от работа, за да могат да ги изпратят в Отдел К в найлонови чували, така че дори в смъртта си да не могат да намерят покой.
— Какъв е този Отдел К? — попита Катрин, когато си спомни, че Нимо беше накарал момичето чирак да замълчи, след като го беше споменало. — Част от затвора ли е?
— О, не. Намира се на върха. В Инженериума. Един вид, експериментален отдел, ръководен от доктор Туикс.
— За какво са ѝ мъртви тела? — попита нервно Катрин. Не знаеше дали ѝ се иска да научи отговора на този въпрос.
Бивъс Под пребледня.
— Това е просто слух, госпожице, но някои хора в Гилдията приказват, че създава преследвачи. Възкресени.
— Велика Клио!
Катрин си спомни какво беше учила за тези създания. Знаеше, че баща ѝ беше изровил няколко ръждясали скелета, които инженерите да могат да изследват, но ѝ беше казал, че се интересуват единствено от електрическите им мозъци. Дали наистина се опитваха да направят нови?
— Защо? — попита момичето. — Имам предвид, че те са били войници, нали? Един вид, човекоподобни танкове, създадени за някаква отдавнашна война…
— Защото са перфектните работници, госпожице — отговори Бивъс с ококорено изражение на лицето. — Нямат нужда от храна, дрехи и подслон над главата, а когато няма работа, може просто да бъдат изключени и прибрани в някой склад. Съхраняват се много лесно. В Гилдията се говори, че в бъдеще всеки, който умре на долните етажи, ще бъде възкресен и въобще няма да имаме нужда от живи хора, освен от надзиратели.
— Но това е ужасно! — възпротиви се Катрин. — Лондон ще се превърне в град на мъртъвци!
Бивъс Под сви рамене.
— Долу в Дълбокия търбух бездруго вече е все едно така. Просто ти казвам какво съм чувал. Кроум иска да се създават преследвачи и доктор Туикс използва телата от нашата секция за целта.
— Сигурна съм, че ако хората знаеха за този ужасен план… — започна Катрин, но в този момент ѝ хрумна една идея: — Има ли някакво кодово име? Да не би да го наричат МЕДУЗА?
— Мътните ме взели! Откъде знаеш за МЕДУЗА? — Лицето на Бивъс пребледня повече от всякога. — Никой не бива да научава за нея!
— Защо? — попита Катрин. — Какво представлява? Ако няма нищо общо с тези нови преследвачи…
— Това е голямата тайна на Гилдията — прошепна Бивъс. — Дори на чираците не се казва нищо. Но постоянно чуваме началниците да говорят за нея. Когато нещо се обърка или градът е в опасност, казват как всичко ще се оправи, когато събудим МЕДУЗА. Като тази агломерация, която ни преследва от цяла седмица. Всички се щурат паникьосани и смятат, че краят на Лондон е настъпил, но членовете на Гилдията само повтарят: „МЕДУЗА ще оправи всичко“. Затова са организирали голяма среща в Инженериума тази вечер. Магнъс Кроум ще прави някакво изявление относно нея.
Катрин потрепери при споменаването на Инженериума и мистериозните неща, които се случват зад черните му прозорци. Точно там щеше да намери отговор за проблемите на баща си. МЕДУЗА. Всичко беше свързано с нея.
Тя се приближи още повече до чирака и прошепна:
— Бивъс, ще ходиш ли на тази среща? Ще ми кажеш ли после какво е казал Кроум?
— О, не, госпожице… Имам предвид, Кейт. Не! Поканени са единствено членове на Гилдията на инженерите. Чираци не се допускат…
— Не можеш ли да се престориш на член? — прикани го Катрин. — Имам чувството, че се случва нещо лошо и че тази МЕДУЗА е в дъното на нещата.
— Съжалявам, госпожице — отвърна Бивъс и поклати глава. — Не бих посмял. Не искам да ме убият и да ме отнесат на Горния етаж, за да ме превърнат в преследвач.
— Тогава помогни на мен да отида! — настоя Катрин и се пресегна през масата, за да го хване за ръката, но той потръпна при допира ѝ, дръпна се назад и погледна недоумяващо пръстите си, сякаш никога не му беше хрумвало, че някой ще иска да ги докосне. Катрин не се отказа. Тя нежно взе двете му ръце в своите и го погледна в очите. — Трябва да науча какво е намислил Кроум — обясни тя. — За доброто на баща ми. Моля те, Бивъс. Трябва да проникна в Инженериума!