19.
Казашко море
Няколко часа по-късно, докато нощните мъгли се виеха около Тресавищата с ръждива вода, Тънбридж Уийлс стигна до морския бряг. Спря се за известно време там, обърнат към няколкото острова, които се издигаха мрачни и каменисти над сребърната вода. Птици прелитаха над морето на ята и когато предградието изключи двигателите си, над плитчините се разнесе плясъкът на крилете им. Малки вълни се разбиваха в брега, а източният вятър свистеше през тънката сива оризова трева. Не се чуваха никакви други звуци, не се забелязваше друго движение, нямаше светлини или следи от пушек някъде в тресавищата или в морето.
— Натсуърви! — изкрещя Крайслер Пийви, който стоеше с телескоп на окото си пред прозореца на наблюдателния мостик в кметството. — Къде се дяна този момък? Извикайте Натсуърви! — Двама от пиратите доведоха Том и Хестър. Пийви се обърна към тях с огромна усмивка на лицето и подаде телескопа на момчето. — Погледни, Томи, момчето ми! Казах ти, че ще те доведа тук, нали? Казах ти, че ще прекосим благополучно тези тресавища, нали? А сега виж накъде сме се запътили!
Том взе телескопа и го сложи на окото си. Премига няколко пъти пред треперещата и размазана гледка, докато не се проясни. Видя дванайсет малки острова в морето и един по-голям на изток, който приличаше на гърба на огромно праисторическо чудовище, излязло от водата.
Том свали телескопа и потрепери.
— Няма нищо там… — отбеляза той.
На Тънбридж Уийлс му беше необходима повече от седмица, за да си проправи бавно път през тресавищата, и макар Крайслер Пийви да се отнасяше чудесно с Том, все още не му беше обяснил какво се надява да намери от другата страна. Неговите хора също не знаеха, но им стигаше изяждането на малките селища, изпокрили се в лабиринтите на Ръждивата вода — полустатични места с покрити с мъх колела и красива дърворезба върху дървените им стени. Бяха толкова малки, че почти не си струваше да бъдат изядени, но Тънбридж Уийлс въпреки това го стори, уби или пороби хората и изгори в пещите си красивите дърворезби.
Това беше ужасно, объркващо преживяване за Том. Цял живот той смяташе, че градският дарвинизъм е благородна и хармонична система, но не виждаше нищо благородно, нито хармонично в Тънбридж Уийлс.
Продължаваше да бъде почетен гост в кметството, както и Хестър, макар че Пийви не разбираше привързаността му към обезобразеното, винаги начумерено и мълчаливо момиче.
— Що не изведеш на среща мойта Кортина? — една вечер кметът започна да придумва Том, седнал до него в старата заседателна зала, която беше превърнал в своя трапезария. — Или пък някое от онез момичета от последния улов? Бая са хубавички на вид, пък и не знаят думичка англиш, така че нема и да ти мрънкат…
— Хестър не ми е приятелка! — беше тръгнал да обяснява Том, но не искаше да излиза с дъщерята на кмета, а знаеше, че Пийви не би разбрал истината, че е влюбен в образа на Катрин Валънтайн, чието лице неизменно грееше в съзнанието му като фенер през цялото време, докато траеше приключението му. Затова просто обясни: — Двамата с Хестър преживяхме много, господин Пийви. Обещах да ѝ помогна да стигне до Лондон.
— Но това е било преди — отбеляза кметът. — Вече си жител на Тънбридж Уийлс. Ще останеш тук с мен и ще бъдеш синът, който нямах. Мислех си, че момчетата може да те приемат много по-лесно, ако си имаш по-красиво момиче, сещаш се, по-женствено.
Том огледа другите маси и пиратите, които го гледаха намръщени, докато си играеха с ножовете си. Знаеше, че никога няма да го приемат. Мразеха го за това, че е изнежено гражданче и любимец на Пийви. Не можеше да ги вини.
По-късно, когато с Хестър се оттеглиха в малката стая, която двамата споделяха, Том ѝ каза:
— Трябва да се махнем от този град. Пиратите не ни харесват и започват да се изморяват от всичките приказки на Пийви за маниери и подобни. Дори не ми се мисли какво ще се случи, ако се разбунтуват.
— Ще почакаме и ще разберем — измърмори момичето, свито в далечния ъгъл. — Пийви е силен и ще съумее да удържи момчетата си, докато намери тази своя голяма плячка, която им обещава. Но само Куърк знае каква е тя.
— Ще разберем утре — отвърна Том и започна да се унася в неспокоен сън. — Утре по това време ще сме оставили зад гърба си тези ужасни блата…
Настъпи утре по това време и ужасните блата наистина останаха зад гърба им. Докато навигаторът на Пийви разгъваше картите си на наблюдателния мостик, от стълбището на кметството отекна някакъв странен съскащ звук. Том погледна доверениците на кмета, които се бяха събрали около масата, но с изключение на Хестър, като че ли никой друг не го беше чул. Тя го изгледа нервно и сви рамене.