Навигаторът беше слаб очилат мъж на име господин Еймс. Той беше изпълнявал длъжността учител на предградието, преди Пийви да го завземе. Сега човекът живееше щастливо като пират: беше много по-забавно, работното време си го биваше и главорезите на кмета бяха по-възпитани от повечето от предишните му ученици. Господин Еймс приглади картите с дългите си тънки ръце и каза:
— Това място е било ловен район за стотици малки морски градчета, но те всички са се изяли взаимно. Сега натрапници антимобилисти са започнали да слизат от планините и да си устройват домове на островите като този…
Том изкриви врат, за да види по-добре. Величественото затворено Казашко море беше осеяно с десетки острови, но онзи, който Еймс сочеше, беше най-големият от тях — приличаше на очукан диамант с дължина около трийсет километра. Нямаше представа какво му беше толкова специалното, и повечето от другите пирати също изглеждаха учудени, но Пийви се усмихваше и потриваше доволно ръце.
— Черният остров — каза той. — Няма много за гледане, нали? Но ще ни направи богати, момчета, много богати. След тази вечер Тънбридж Уийлс ще се превърне в истински уважаван град.
— Как? — настоя да узнае Мънго, пиратът, който най-малко се доверяваше на кмета и най-много ненавиждаше Том. — Там няма нищо, Пийви. Само няколко стари дървета и безполезни кореняци.
— Какво ще рече „кореняци“? — попита шепнешком Том.
— Има предвид хората, които живеят в статични селища — изсъска му в отговор Хестър. — Сещаш се, като онази стара поговорка: „Движещият се град не пуска корен…“
— Истината, дами и господа — започна Пийви, — е, че има нещо на Черния остров. Преди няколко дни — точно преди да се качиш на борда ни, Том, — свалихме дирижабъл, който летеше над тресавищата. Екипажът му ми рече нещо много интересно, преди да ги избием. Изглежда ще да е имало голяма битка на Въздушен пристан — пожари, повреда на двигателите, теч на газ, целият град е бил толкоз лошо повреден, че не е можело да остане повече в небето и е трябвало да слезе долу за поправка. И къде си мислите, че е кацнал?
— На Черния остров? — предположи Том и алчната усмивка на Пийви му даде отговора.
— Точно така, Томи, момчето ми! Там, където небесните конвои зареждат на път от владенията на Лигата на юг от планините, има въздушен кервансарай. Точно там е кацнал Въздушен пристан. Мислят си, че са в безопасност, щом като са заобиколени от морето и от приятелите си кореняци, но не знаят, че туй изобщо не е тъй, щом Тънбридж Уийлс е наблизо!
Надигна се вълна от вълнение сред пиратите. Том се обърна към Хестър, но тя се взираше навън през морето към далечния остров. Една част от него се ужаси при мисълта, че прекрасният летящ град лежи безпомощен някъде и чака да бъде изяден, а друга част се зачуди как Пийви смята да стигне до него.
— По местата, бабаити! — провикна се кметът пират. — Пали двигателите! Оръжията — в готовност! До утре сутрин всичките ще сме богати!
Пиратите побързаха да изпълнят заповедите, а Том прибяга до прозореца. Навън се беше стъмнило и последните остатъци от залеза пъплеха по небето над тресавищата. Улиците на Тънбридж Уийлс бяха целите облени в светлина, а по краищата на предградието се раздуваха огромни оранжеви очертания, като растеж на гъби във филм на бързи обороти. Вече имаше обяснение за съскането от долната палуба. Докато Пийви изнасяше своята реч, градът му помпаше въздух във флотационните камери и в тези надуваеми гумени възглавници.
— Хайде да поплуваме! — изкрещя кметът пират, седна отново във въртящия се стол и даде знак на машинните отделения.
Огромните двигатели оживяха с грохот, огромен облак от изгорели газове се понесе назад и Тънбридж Уийлс се спусна напред към морето.
В началото всичко вървеше добре. Нищо не помръдваше в тъмните води, докато Тънбридж Уийлс пътуваше на изток и Черният остров ставаше все по-голям. Том отвори един малък страничен прозорец на мостика. Соленият нощен въздух погали лицето му и той се почувства странно развълнуван. Видя пиратите, които се събираха на стария пазар в предния край на предградието. Те приготвяха въжета с куки и стълби за абордаж, защото Въздушен пристан беше много голям и нямаше как да бъде погълнат от челюстите — щеше да се наложи да го превземат със сила и след това да го разглобят на части. Не му хареса тази идея, особено след като се замисли, че приятелите му авиатори може би все още бяха на Въздушен пристан, но в крайна сметка това беше свят, в който градовете изяждаха други градове… а пък и имаше нещо вълнуващо в безумния план на Пийви.