Неочаквано нещо падна от небето и експлодира на пазара. В палубата се отвори черна дупка и хората, които допреди малко бяха на нея, вече ги нямаше. Появиха се други с кофи и пожарогасители.
— Дирижабъл! Дирижабъл! Дирижабъл! — крещеше някой, след което западаха още неща и по цялото предградие започнаха да експлодират сгради, а от тях политаха във въздуха хора като някакви луди акробати.
— Мътните го взели! — изкрещя Пийви, прибяга до счупения наблюдателен прозорец и погледна надолу към задимените улици. Маймуната му подскачаше нагоре-надолу по раменете му и ломотеше. — Тези кореняци са по-добре организирани, отколкото смятахме — заяви той. — Прожектори, бързо!
Два потрепващи снопа от светлина се издигнаха над града и си проправиха път през скритото от пушек небе. Те се срещнаха в една точка и Том забеляза червен проблясък от нещо голямо. Оръжията на предградието се издигнаха и дадоха залп нагоре. Огнени дири разкъсаха плуващите облаци.
— Пропуск! — изсъска Пийви и присви око на телескопа си. — Проклет да съм, трябваше да се сетя, че Въздушен пристан ще изпрати наблюдателен дирижабъл. Ако не греша, това е ръждясалата кофа на онази дърта вещица Фанг!
— „Джени Ханивър“! — зяпна Том.
— Няма к’во да ѝ се радваш толкоз — скастри го пиратът. — Тя е истинска напаст. Не си ли чувал за Въздушно цвете?
Том не сподели с пирата за приключенията си на борда на Въздушен пристан. Опита се да скрие радостта си от новината, че госпожица Фанг все още е жива и здрава.
— Чувал съм за нея — отвърна най-накрая той. — Тя е аеротърговец…
— О, да бе, да — Пийви се изплю на палубата. — Според тебе един търговец такива оръжия ли мъкне на борда на дирижабъла си? Тая е от главните агенти на Лигата на антимобилистите. Пред нищо няма да се спре, за да унищожи бедните ни самоходни градове. Тя сложи бомбата, която потопи Марсилия, и собственоръчно удуши султанката на Палау Пинанг. Ръцете ѝ са опръскани с кръвта на хиляди мъртви жители на градове! Но ние ще ѝ покажем, нали, Томи, момчето ми? Ще си направя гулаш от вътрешностите ѝ! Ще оставя трупа ѝ за храна на мишеловите! Мънго! Пого! Магс! Допълнителен дял от плячката за онзи, който свали този червен дирижабъл!
Никой не свали този червен дирижабъл, тъй като отдавна беше извън обхват и пътуваше обратно към Черния остров, за да предупреди Въздушен пристан за приближаващата опасност. Том обаче не би бил повече гневен и оскърбен даже ако беше го видял да пада в пламъци. Ето защо госпожица Фанг го беше спасила и се държа толкова мило с него! Единственото, което я е интересувало, е било информацията, която да предостави на Лигата… и приятелят ѝ, капитан Кора, също беше в играта, като му разказа онази нейна история, за да спечели симпатиите му към нея. Можеше само да благодари на Куърк, че нямаше какво да ѝ каже!
Тънбридж Уийлс беше повреден и гореше, но ракетите на „Джени Ханивър“ бяха прекалено малки, за да нанесат някакви сериозни щети, а и след като моментът на изненадата беше отминал, госпожица Фанг реши да не рискува с нова атака. Предградието продължи на изток, като мина през разхвърляни огнени останки във водата. Том успя да види светлини на Черния остров — по брега мъждукаха фенери. По-близо, между острова и предградието, забеляза други светлини.
— Лодки! — изкрещя Мънго и погледна през мерника на оръжието си.
Пийви отиде при него и надникна през прозореца. Робата му плющеше на усилващия се вятър.
— Риболовна флота! — изръмжа доволно той. — Това ще е първото хранене за тази вечер. Ще ги хапнем за aperitif. На туй му викат „предястие“.
Рибарските лодки започнаха да се разпръскват, когато Тънбридж Уийлс връхлетя върху тях. Търсеха безопасността на брега, но една, която беше по-голяма и по-бавна от останалите, се отклони към наветрената им страна.
— Хванете го — изрева Пийви и Магс предаде заповедта му по интеркома.
Предградието промени леко курса си и двигателите му изръмжаха. Стръмните скали на Черния остров изпълниха небето пред тях и скриха източните звезди. Дали нямат оръжия по височините? — помисли си Том… но и да имаше такива, не ги използваха. Виждаше бялата диря, която лодката оставяше пред тях, и малките скали на брега…