Видя и други, по-близки скали, точно пред тях. Хестър изкрещя:
— Пийви! Това е капан!
Всички се усетиха, но вече беше прекалено късно. Тясната рибарска лодка мина без проблем през рифа, но огромното туловище на Тънбридж Уийлс заседна и острите скали разтвориха търбуха му. Предградието се килна на една страна и така си остана. Том падна и се стовари върху масата, на която бяха разгърнати картите. Двигателите изгаснаха и в настъпилата ужасна тишина се включи клаксон, който нададе нисък рев като изплашен бик.
Том изпълзя обратно до прозореца. Улиците долу потъмняха от водата, която нахлуваше през палисадите. Бели гейзери от пяна изригваха през решетките на наводнената долна палуба и на фона им видя черни отломки и малки фигури, които се бореха за живота си. Лодката беше далеч от тях и се наслаждаваше на постижението си. Стотина метра море разделяха обреченото предградие от стръмните брегове на острова.
Една ръка сграбчи Том за рамото и го повлече към изходите.
— Идваш с мен, Томи момчето ми — изръмжа Крайслер Пийви, взе едно голямо оръжие от витрината на стената и го преметна през рамо. — Вие също, Еймси, Мънго, Магс. Идвайте…
Пиратите последваха своя кмет, като образуваха стегната група около него. Всички заслизаха надолу по стълбите. Хестър куцукаше зад тях. Отдолу се разнесоха писъци. На третата площадка на стълбището видяха изплашените лица на затънали до коленете във вода хора.
— Напускайте града! — изкрещя Пийви. — Жените и кметовете са с предимство!
Нахлуха в личните му покои, където дъщеря му се опитваше да успокои изплашените си братя и сестри. Пийви не ѝ обърна никакво внимание и загази към един сандък в ъгъла. Лицето му се смръщи съсредоточено, докато въвеждаше комбинацията за отключване. Сандъкът се отвори, извади малък оранжев вързоп и излезе на балкона, където морето беше стигнало до парапетите. Том се обърна към стаята с намерение да помогне на Кортина и децата, но кметът вече ги беше забравил. Пиратът метна вързопа на вълните и той се разтвори със съскане, за да се превърне в малък кръгъл спасителен сал.
— Качвай се — провикна се Пийви, хвана Том и го блъсна напред.
— Но…
— Качвай се! — Един ритник в задника го запрати през парапета на балкона в меката гумена лодка. Последваха го Мънго и другите. Плавателното средство се разлюля и се напълни с вода.
— Ооо! Ооо! Ооо! — виеше Кортина Пийви, някъде вляво, но докато Том се измъкна изпод господин Еймс, предградието беше останало доста далеч от тях. Кърмата на сала потъна, а носът му се вирна нагоре към нощното небе. Потърси Хестър и я намери свита до него. Маймуната на Пийви ломотеше от страх и подскачаше на главата му.
— Ооо! Ооо! Ооо! — разнесе се далечен вой и десетки цопвания. На повърхността на морето се появи бяла пяна. Хората скачаха от палисадите и от безполезните парцали, останали от въздушните възглавници. Няколко ръце се хванаха за сала, но Мънго и Пийви ги заудряха. Изплашени силуети плуваха към тях, а Джани Магс ги обстрелваше с автоматичното си оръжие. Водата около сала се оцвети в червено. Предградието се накланяше все повече и повече. Издигна се пара, когато морето нахлу в котлите и изведнъж погълна всичко с шокираща бързина. Водата завря и закипя. За момент се чуваха писъци и вяли викове за помощ, кратка престрелка за някакво плаващо парче дървения и по-дълга, когато неколцина пирати успяха да стигнат до брега.
След това настъпи тишина и салът започна да се върти на вълните, които го теглеха към сушата.
20.
Черният остров
Призори Шрайк стига до морето. Започва приливът и дълбоките следи от колела, които водят надолу към прибоя, са се размили. От селищата на изток по бреговете на Черния остров се издига пушек. Преследвачът изкривява мъртвото си лице в усмивка. Много е доволен от Хестър Шоу и разрушението, което е оставила след себе си.
Тя е причината да преброди тресавищата и да продължава напред през калта, която се опитва да откъсне повредения му крак, и през мочурищата, чиито опасни води на места покриват и главата му. Поне следите, които предградието е оставило след себе си, са лесни за проследяване. Продължава да ги следва, като пристъпва тежко по брега и тръгва през вълните като плувец, дошъл за сутрешно плуване. Солената вода се удря в лещите на очите и прониква през пукнатините в бронята му. Звуците от чайките и вятъра заглъхват, заменени от слабото шумене на морските дълбини. Въздух или вода — за Възкресените няма никакво значение. Рибите се пулят насреща му и се стрелват към безопасните водорасли. Раците се отместват от пътя му, изправят се на задните си крака и размахват щипки към него, сякаш се прекланят пред някакъв рачешки бог — брониран и всемогъщ. Шрайк продължава напред и следва миризмата на петрол и смазочно масло, която ще го отведе до Тънбридж Уийлс.