— О, нямам предвид теб — побърза да добави тя. — Мисля, че ти имам доверие, почти. А и онова, което направи за мен в Тънбридж Уийлс — накара Пийви да ме изкара от клетката… Много хора просто нямаше да си направят труда. Не и за някого като мен.
Том я погледна и видя по-ясно от всякога едно мило и срамежливо момиче да се подава под строгата маска на Хестър. Той ѝ се усмихна толкова топло, че тя се изчерви (или поне странното ѝ лице почервеня на петна, а белегът ѝ стана лилав). Пийви погледна назад към тях и извика:
— Хайде, влюбени гълъбчета! Стига сте си шепнали сладки глупости и вървете!
Следобед облаците се насочват на изток. Слънчевата светлина се пречупва през гребените на вълните и проблясва по горната палуба на Тънбридж Уийлс. Шрайк върви по улиците на предградието, а главата му се клати бавно от страна на страна. Мъртви тела се носят в наводнените помещения като студени пакетчета чай, оставени прекалено дълго в чайника. Малки рибки влизат и излизат от устата на някакъв пират. Косата на момиче се навива по посока на течението. Киловете на спасителните лодки се носят отгоре. Той чака скрит в сенките, когато три голи момчета се гмурват и минават покрай него с бързи движения на ръцете и краката и оставят следи от сребристи балончета след себе си. Те се връщат на повърхността, уловили оръжия, бутилки и един кожен колан.
Хестър я няма тук. Шрайк напуска потопеното предградие и следва сенките на плуващите по повърхността петролни петна. По морското дъно е пълно с останки и носещи се тела, които го приветстват по пътя му към Черния остров.
Вече е настъпила вечерта, когато излиза на сушата; окичен е с водорасли и от очуканата му броня се стича вода. Той разклаща глава, за да избистри зрението си, и оглежда брега с черен пясък под тъмни скали. Отнема му още час, за да открие спасителния сал, скрит зад един камък с размерите на къща. Шрайк изважда металните си нокти и разрязва дъното му, за да не могат да избягат. Хестър ще бъде негова. Когато я убие, ще я пренесе нежно обратно през мрачните земи и горите от водорасли, през тресавищата и безбройните километри на Ловния район до Кроум. Ще я отнесе в Лондон на ръце — като баща, който държи в обятията си спящо дете.
Шрайк пада на четири крака в пясъка и започва да души за нейната миризма.
По залез-слънце най-накрая стигнаха до върха на склона, откъдето им се откри гледка към центъра на Черния остров.
До този момент Том не беше разбрал, че се движат по склоновете на спящ вулкан, но от това място нямаше съмнение — стръмните черни скали ограждаха почти кръгъл участък от земя — зелена и осеяна с поля. Точно под мястото, на което се бяха покрили пиратите, се намираше малко статично селище до синьо езеро. До каменните сгради имаше хангари за дирижабли и големи мачти, а на равната земя зад тях беше разположено огромното туловище на Въздушен пристан. Той беше кацнал на стотици малки опорни крачка и изглеждаше безпомощен като паднала птица.
— Въздушният кервансарай! — ухили се Пийви. Извади телескопа и го сложи на едното си око. — Работят по него! Помпят газовите балони. Отчаяно искат да се върнат в небето… — Пиратът бързо огледа близките хълмове. — Няма следа от наш’те. Ех, само да ни беше останало някое оръдие! Но ще се справим, нали, момчета? Няколко аерофеи не могат да се мерят с нас! Хайде, да идем по-наблизо…
Усещаше се някаква странна нотка в гласа на кмета. Изплашен е — помисли си Том. — Но не иска да си го признае, защото Мънго, Магс и Еймс ще изгубят вяра в него. Не вярваше, че някога ще изпита съжаление към пиратския кмет, но сега го стори. Пийви се държеше добре с него, по своя си начин, и не му беше приятно да го гледа такъв — да се скита по мократа земя с хората си, които мърморят и го ругаят зад гърба му.
Въпреки това продължаваха да го следват надолу между сипеите в кратера на старата огнена планина. По едно време забелязаха ездачи на далечните скали — патрул островитяни, които търсеха оцелели от потъналия пиратски град. След малко един дирижабъл прелетя ниско над тях. Пийви изсъска на всички да легнат на земята и да не помръдват. Собствената си маймуна навря под робата си, за да приглуши пискливите ѝ оплаквания. Летателният апарат направи една обиколка около района, но по това време слънцето вече беше залязло и пилотът не забеляза фигурите, които се криеха в мрачината долу като мишки от сова. Той се върна обратно при кервансарая, а над източните скали се появи тлъста луна.