— Млъквай, Бърт — изсъска колегата му. — Идват още от ония.
Двамата мъже се поклониха любезно, когато двамата инженери тръгнаха към въртящата се преграда — младо момче и момиче, облечени в еднакви бели гумени палта, качулки и очила от стъклопласт. Момичето им размаха златен пропуск. Когато двамата със спътника ѝ се качиха в един от асансьорите, Бърт се обърна към колегата си и прошепна:
— Сигурно онуй, дето се случва в Инженериума, ще да е много важно. Всичките са изпълзели от дупките си в Дълбокия търбух като купчина дърти бели червеи. Ама че работа, да имаш събрание на гилдията си в момент като този!
Катрин седна до Бивъс Под в асансьора. Вече ѝ беше станало топло и се чувстваше неудобно в палтото, което чиракът ѝ беше заел. Тя му хвърли един поглед, а след това провери отражението си в прозореца, за да се увери, че червените колела, които си бяха изрисували по челата, не се бяха размазали. Смяташе, че и двамата изглеждат нелепо с тези качулки и очила, но Бивъс я беше уверил, че много инженери ги носят в последно време, а и другият пътник в асансьора, един дебел навигатор, дори не ги погледна, когато кабината тръгна нагоре.
Катрин прекара целия ден в неспокойно чакане чиракът да ѝ донесе маскировката. За да убие малко време, потърси името ХЕСТЪР ШОУ в показалците на всички книги на баща ѝ, но не го откри. В „Пълен каталог на Лондонския музей“ се споменаваше името „Пандора Шоу“, но там пишеше само, че е боклучар от Безлюдните територии, осигурила няколко незначителни фосила и парчета Стара технология на Гилдията на историците. Отбелязана беше и датата на смъртта ѝ, която беше преди седем години. След това потърси информация за МЕДУЗА и научи, че това е името на някакво чудовище в някаква стара история. Не смяташе, че Магнъс Кроум и инженерите му вярват в чудовища.
Никой не се загледа в нея и Бивъс, когато двамата закрачиха по Горния етаж към входа на Инженериума. Няколко инженери се качваха по стълбите в този момент. Катрин се присъедини към тях. Стискаше здраво златния си пропуск и не се отделяше от чирака, защото се страхуваше, че може да го изгуби в тази тълпа от еднакви бели палта. Това няма да сработи! — продължаваше да си повтаря наум, но мъжът на входа дори не си направи труда да провери пропуските им. Катрин погледна за последно залеза над купола на „Свети Павел“ и влезе вътре.
Инженериумът беше по-голям, отколкото очакваше, и по-светъл — осветяваха го стотици аргонови глобуси, които висяха като планети в Космоса в средата на сградата. Огледа се за стълбище, но Бивъс я дръпна за ръката и ѝ каза:
— Ще се качим на монорелса. Виж…
Инженерите се качваха в малки монорелсови вагони. Двамата се наредиха на опашката и се заслушаха в приглушените им разговори и в звука от отъркването на гумените палта едно в друго. Бивъс беше ококорен и изплашен зад очилата. Катрин се надяваше да са сами във вагона, за да могат да поговорят, но постоянно прииждаха още инженери и в крайна сметка се озова отделена от него в другия край на препълнения вагон, притисната между група от магнитно-левитационния изследователски отдел.
— Къде работиш, колега? — попита мъжът на мястото до нея.
— Хм… — Катрин погледна изплашена Бивъс, но чиракът беше прекалено далеч, за да ѝ помогне с отговор, затова избълва първото, което ѝ дойде на ума: — Отдел К.
— Старата Туикси, а? — зарадва се мъжът. — Чух, че е постигнала невероятни резултати с новите си модели!
— О, да, така е — отвърна Катрин.
Вагонът подскочи и съседът ѝ по място се обърна към прозореца, за да се наслади на гледката.
Момичето очакваше пътуването в монорелсата да е като в асансьор, но скоростта и спираловидното му движение бяха много различни и за момент се наложи да се съсредоточи, за да не повърне. Другите инженери нямаха подобен проблем.
— За какво си мислиш, че ще е речта на лорд-кмета? — попита един от тях.
— Сигурно за МЕДУЗА — отговори друг. — Чух, че се готвят за изпитание.
— Да се надяваме, че ще проработи — каза една жена, която седеше точно пред Катрин. — В крайна сметка Валънтайн намери машината, а той е само историк, знаете. Не можем да им имаме доверие.
— О, Валънтайн е човек на лорд-кмета — намеси се четвърти. — Не се оставяйте да бъдете заблудени от знака на Гилдията на историците. Ще ни е верен като куче, докато му даваме достатъчно пари и го оставяме да си мисли, че чуждестранната му дъщеря е дама от Хай Лондон.