Пътуваха ли, пътуваха покрай кабинети и работилници, препълнени с работещи инженери. Приличаха на огромни кошери с насекоми. Монорелсата спря на пето ниво и Катрин слезе от нея. Все още беше бясна заради приказките на онези хора. Присъедини се отново към Бивъс и двамата тръгнаха по студените бели коридори, разделени от прозрачни найлонови завеси. Чуваха глъчка някъде пред себе си и след няколко чупки и завои се озоваха в огромна зала. Бивъс я поведе към мястото до изходите. Катрин потърси с поглед началник Нимо, но никъде не успя да го види. Цялата зала приличаше на море от бели палта и гологлави или закачулени хора. През входовете постоянно прииждаха още от тях.
— Погледни! — изсъска Бивъс и я дръпна. — Това е доктор Туикс, онази, за която ти разправях! — Момчето посочи към приличаща на буре жена, която тъкмо се разполагаше на първия ред и разговаряше оживено с хората около себе си. — Всички важни клечки на Гилдията на инженерите са тук! Туикс, Чъб, Гарстанг… и доктор Вамбрейс, шефът на охраната!
Катрин започна да се плаши. Ако я бяха хванали на вратата, можеше да се оправдае, че се е опитвала да си направи глупава шега, но сега се намираше в светая светих на инженерите и усещаше, че нещо много важно е на път да се случи. Напомни си, че дори да бъде разкрита, никой няма да посмее да нарани дъщерята на Тадеус Валънтайн. Опита се да не мисли обаче какво щяха да сторят на Бивъс.
Най-накрая вратите бяха затворени, а светлините — затъмнени. Присъстващите в залата тръпнеха в очакване. Тишината беше нарушена от ставането на петстотин инженери.
Катрин и Бивъс също станаха с тях и занадничаха към сцената над раменете на хората отпред. Магнъс Кроум беше застанал зад метална катедра, а студеният му поглед обхождаше залата. За момент като че ли погледна право към Катрин и тя трябваше да си напомни, че няма как да я познае, не и с тази качулка, очилата и високо вдигнатата яка на палтото ѝ.
— Може да седнете — каза Кроум и изчака всички да се настанят, преди да продължи. — Днес е велик ден за нашата гилдия, приятели.
В залата се разнесоха радостни възгласи. Лорд-кметът направи знак на присъстващите да се укротят.
На тавана се включи диапроектор и на екрана зад главата му се появи снимка. Тя представляваше диаграма на огромна и сложна машина.
— МЕДУЗА — обяви Кроум и въздишките на всички инженери се понесоха като ехо из залата. — МЕДУЗА!
— Както някои от вас вече знаят — продължи лорд-кметът, — МЕДУЗА е експериментално енергийно оръжие от Шейсетминутната война. Знаем за съществуването ѝ от известно време — в интерес на истината, откакто Валънтайн намери онези документи по време на пътуването си до Америка преди двайсет години.
Екранът трептеше с избелели диаграми и паяжинообразни писания. Татко никога не ми е казвал за това! — помисли си Катрин.
— Разбира се, тези частични планове не ни бяха достатъчни, за да реконструираме МЕДУЗА — продължи с обясненията Кроум. — Преди седем години обаче, отново благодарение на Валънтайн, се сдобихме с невероятно парче Стара технология, взето от отдавна изоставена военна база в американската пустиня. Това вероятно е най-добре съхраненото древно компютърно ядро, откривано някога, но и е нещо повече — то е мозъкът на МЕДУЗА, изкуственият интелект, който някога е задвижвал тази забележителна машина. Благодарение на сериозната работа на доктор Сплей и неговите другари в Отдел Б, най-накрая успяхме да я накараме да работи. Колеги от гилдията, дните, в които се налагаше Лондон да бяга и да се крие от другите гладни градове, свършиха! С МЕДУЗА ще успеем да превърнем всеки от тях в пепел само с едно мигване!
Инженерите аплодираха оживено и Бивъс Под побутна Катрин, за да се присъедини към тях, но ръцете ѝ като че ли бяха замръзнали за подлакътниците на мястото ѝ. Виеше ѝ се свят. Помнеше всичко, което беше чувала за Шейсетминутната война и как ужасяващите гръмотевични оръжия на древните бяха унищожили статичните им градове и бяха отровили земята и небето. Баща ѝ не би помогнал на инженерите да пресъздадат подобна гибелна машина!
— Нито пък ще ни се налага да преследваме стари тенекии като Солекоп — продължи Кроум. — След още седмица в обсега на Лондон ще бъде Батмунк Гомпа, Защитната стена. Хиляда години Лигата на антимобилистите се крие зад нея и отказва да се подчини на хода на историята. МЕДУЗА ще я унищожи с един-единствен удар. Земите отвъд Стената, заедно с огромните им статични градове, посевите, горите и неизползваните им минерални залежи ще се превърнат в новия ловен район на Лондон!