Хестър коленичи до Том, сложи ръце на коленете му и отпусна глава върху тях. Момчето осъзна, че против волята си се усмихва в отговор на нейната крива усмивка.
— Ти не си герой, а аз не съм красива и надали ще заживеем дълго и щастливо, но поне сме живи и сме заедно, така че в крайна сметка ще се оправим.
Благодарности
Изключително съм задължен на Лион Робинсън и Брайън Мичъл, които ме вдъхновиха, окуражиха и ми дадоха много добри идеи, на Майк Грант, който публикува ранните ми опити в отдавна споминалото се нискотиражно списание „Хелиограф“, и на Лиз Крос, Кирстен Скидмор и Холи Скийт, без чието търпение, ентусиазъм и навременни съвети тази книга щеше да завърши своя житейски път в камината ми под формата на красиво написани подпалки.
Филип Рийв
За автора
Филип Рийв е роден в Брайтън през 1966 г. Още като ученик се запалва по рисуването, легендата за крал Артур и правенето на ултранискобюджетни филми. Завършва Кембриджширския колеж по изкуства и технологии, където интересите му прерастват до писане, илюстриране, история и актьорско майсторство. Образованието му на човек на изкуството не е от особена полза при намирането на работа, затова се завръща в Брайтън, за да работи в малка независима книжарница, а в свободното си време се занимава с различни непечеливши занимания като сценарист/продуцент/режисьор на ниско бюджетни филми и комедийни проекти. Също така е съавтор на мюзикъла „Министерството на бисквитите“, но в началото на 90-те години недостигът на средства го принуждава да се захване с рисуване и да стане илюстратор на свободна практика.
По това време започва да пише романи и дебютът му „Смъртоносни машини“, е публикуван през 2001 г. Той печели наградите „Смартис Голд“, „Блу Питър: Книга на годината“ и „Блу Питър: Книга, която не успях да оставя“ — изненада, която довежда до изказването му „Майка му стара!“ пред милиони зрители. (Може би поради тази причина не получава „Блу Питър: Значка“.) Следват четири продължения, последното от които — „Тъмна равнина“ — печели наградата за детски книги на „Гардиън“ и тази на „Лос Анджелис Таймс“. Също така написва роман, чието действие се развива по време на Тъмните векове на Великобритания — „Тук почива Артур“, който печели „Карнеги медал“, и самостоятелен роман за млади читатели — „Дракони не съществуват“. Едни от последните му книги — „Фийвър Кръмб“ и „Мрежа от въздух“ — се завръщат в света на „Смъртоносни машини“.
Филип и съпругата му Сара се преместват от Брайтън в Девон през 1998 г., а сега живеят в Дартмур със сина си Сам.