Това щеше да е краят за Мелани, ако се бореше само за собствения си живот, ала тя се бореше за Грег и близначките и отказваше да ги изостави. Мелани отново нададе крясък, този път от гняв. Изправи се на длани и колене, проправи си път до прага, оттам изпълзя до началото на стълбите и погледна нагоре.
Стълбището представляваше истински пъкъл, долната му част практически я нямаше. Сърцето на Мелани подскочи. Тя викна семейството си и се ослуша за отговор. Не последва такъв.
Тогава изведнъж ѝ хрумна идея, сякаш пошепната от ангел. Изправи се на крака и се добра до тоалетната. Пусна крановете и намокри кърпите за гости. После с олюляване се върна до мястото, където преди бяха стълбите. Събрала последни капчици енергия, тя изкрещя “Грег!“ и запрати с всичка сила кърпите нагоре през издигащите се пламъци към детската стая.
Беше ли я чул? Беше ли отговорил? Тя не би могла да каже.
Спешните екипи пристигнаха четири минути след обаждането до телефон 911. Съседи, чули сирените, се скупчиха на улицата и наблюдаваха ужасени.
По-късно, при възстановката на събитията на местопроизшествието, пожарникарите установиха, че Грег се е добрал до стаята на децата, отворил е прозореца и е провесил на него чаршаф, за покаже мястото на спасителите. Имал бе самообладанието да постави двете момиченца на пода под себе си, преди да умре.
Пожарникарите, влезли в стаята през прозореца, бяха впечатлени да открият, че лицата на момичетата са покрити с мокри хавлиени кърпи. Решиха, че тъкмо това е спасило живота им през онази нощ, макар едната от близначките да почина по-късно в болницата.
***
- Да му се не види! - възкликна Огъстъс Куин. - Адски печено копеле си, не мога да ти го отрека! - Фразата далеч не беше от класата на Шекспир, но Крийд вече трябваше да е мъртъв, а не беше. - Викам, стига за тази вечер - рече Куин.
Бяха от противоположните страни на затворнически решетки, на двайсет метра под земната повърхност. Отне известно време, но Донован Крийд се изправи с олюля- ване и от предимството на това си ниво се ухили на страховития гигант, обслужващ устройството за изтезания.
- Колко дълго? - попита Крийд. - Осем секунди?
Грамадният грозник кимна.
- Хайде този път да са десет.
- Ще умреш - отбеляза Куин.
Макар двамата мъже да работеха заедно от години, думите на Куин бяха изречени простичко, без следа от сърдечност или загриженост.
Крийд предполагаше, че за Куин това е чисто и просто бизнес. Крийд бе платил на приятеля си да упражни мъчението и Куин изказваше мнението си относно продължаването му. Дали го беше грижа, че Крийд може да умре тази нощ? Крийд се замисли над въпроса за минута.
Оръжието Ей Ди Ес, или Система за активен отпор, бе разработено като контрамярка срещу практиката на терористи да използват цивилни като живи щитове по време на Иракската война. Ей Ди Ес е ефективен до четиристотин метра и изстрелва невидим лъч, който прониква в кожата и мигновено довежда до кипване всички телесни течности. Идеята е била проста: насочваш оръжието към тълпата, натискаш спусъка и всички падат на земята, обезумели от болка. Освобождаваш спусъка, събираш оръжията и се справяш с терористите. Мигове по-късно всички се връщат към нормалното си състояние. Уви, по време на изпитателната фаза се разнесе слухът за войници, претърпели необратими сърдечни увреждания и спукани далаци. Когато се намесиха правозащитните организации, общественият протест стана толкова бурен, че се наложи оръжието да бъде унищожено.
Донован Крийд бе сред първите, изпробвали оръжието Ей Ди Ес, без да получи трайни увреждания на органи или тъкани. Още от първото си излагане на оръжието се увери, че то има огромен потенциал като подръчно устройство за мъчения, в случай че можеше да бъде модифицирано в размер, удобен за държане в ръка. С тази цел Крийд бе убедил военните да уредят изчезването на един от оригиналните прототипи за достатъчно дълго време, та неговият екип от експерти да го превърне в са- моделно приспособление.
Оръжието, понастоящем насочено срещу Крийд през затворническите решетки, беше едно от трите, произведени към настоящия момент. Другите две бяха заключени в таен сейф на пет метра разстояние. Тези три оръжия бяха второ поколение, което означаваше, че бяха много по-малки от оригинала, но не толкова малки, колкото да обслужват крайната му цел. И все пак всяка фаза изискваше изпробване с живи хора.
- Въобще не вярваш, че може да умра - подхвърли Крийд. - Просто си огладнял.