- До октомври - отвърна той. - После ще съм просто Боб и ще живея в къща-сал в Сиатъл. Вие сте застрахователният агент, нали?
Кимнах.
- Донован Крийд от “Стейт Фарм“.
- В Сиатъл е студено по това време на годината - рече той. - Но не е по-зле от тук. Братът на жена ми е собственик на док в Портидж Бей, близо до университета.
Извади крака си изпод масата и го протегна към стола насреща си. Кафявите му кожени обувки бяха силно износени, но подметките им бяха нови. Вместо покана избута с крак стола настрани от масата, за да мога да седна.
- Били ли сте някога в Портидж Бей? - попита ме.
- Не съм имал честта - отвърнах.
Взех една чаша от стиропор от купчината край умивалника и си налях кафе от машината.
- Разбирам, че на някои не им харесва дъждовният климат, но за нас там си е почти рай.
Старата пластмасова маса, вероятно яркожълта в началото, бе изгубила цвета си след десетилетни петна от храна и кафе върху нея. Видът ѝ беше в тон с горчивото кафе с вкус на прегоряло.
- Как е кафето? - попита ме той.
- Не би било любезно да го критикувам. То се знае, след седем месеца ще пиете страхотно кафе всеки ден.
Той ми намигна и направи жест с вдигнат палец.
- А, значи и вие го знаете - рече. - Сиатъл има много прякори, но аз използвам „Града на кафето“. - Наслади се на тази мисъл за момент. - Може да не сте чували за марката “Тъли“, но е страхотно кафе.
Помълчахме за минута, двама души, отпиващи лошо кафе.
- Имате ли голям опит с пожари, господин Крийд? Питам, защото не очаквахме разследващ от страна на застрахователите.
- Изобщо ли? - вдигнах вежди.
За миг той се почувства неловко, но бързо се окопити.
- Исках да кажа, не толкова скоро.
Блонърт не приличаше много на началник на пожарна бригада. Беше по-скоро като кръстоска между Шерлок Холмс и Дядо Коледа. Имаше бяла коса, гъста бяла брада и очила с кръгли рамки и дебели стъкла. Усмивката му бе подкупваща и носеше смачкан костюм от кафяв туид, бяла риза и плетена вратовръзка. Липсваше му само лула и забележката “Елементарно, драги ми Крийд“.
Лу Кели ми беше уредил блиц среща, докато вземах колата под наем в Западен Манхатън. Лу бе пробутал на Блонърт легендата, че съм от “Стейт Фарм“, и Блонърт бе оставил Лу да почака доста дълго на линия, преди да съобщи, че е съгласен да ме приеме. Казал, че щял да прави инспекция на пожарната на Пайн Роуд, но ако съм побързал, можело да говоря с него преди акцията. Като го заварих облечен в костюм, а не в униформа, силно се усъмних, че ще провежда инспекция. За момента забелязвах, че ме оглежда изпитателно.
- Аз съм по-скоро клюкар, отколкото разследващ палежи - пошегувах се. - Говоря с пожарникарите, със съседите, оглеждам мястото. Накрая казвам на фирмата дали според мен пожарът е бил случаен. Разбира се, дори аз да го мисля за такъв, те изпращат експерт-счетоводител, който да провери застрахователните документи, за да види дали не е имало финансов мотив.
Началник Блонърт кимна.
- Ще ми се да можех да ви спестя труда - каза той, - но знам, че фирмата ви ще иска пълен доклад. И все пак разчитайте на думата ми, този пожар твърдо беше плод на случайност.
- Лично ли го проверихте?
- Нямаше как, медиите гърмяха за него. Ужасна трагедия - добави. - Цялото семейство е загинало, с изключение на едното дете, а и то е обгоряло до неузнаваемост.
- И не знаете да има мотив?
Лицето на началник Блонърт почервеня.
- Мотив ли? Кажете ми вие мотива! Да не би да се опитват да измъкнат от фирмата ви няколкостотин хиляди? Та те са спечелили десет милиона долара от лотарията само месеци по-рано! - Изглеждаше искрено разстроен от въпроса ми. - Да не мислите, че ще подпалят собствената си къща и ще убият родните си деца?
- Не, въобще не мисля такова нещо - отвърнах. - Истината е, че просто трябва да мина през процедурата. Първо ще се срещна с пожарникарите, присъствали на мястото, и ще им задам няколко въпроса. Предполагам, че са тук, след като обаждането е постъпило в тази бригада.
Той продължи да се взира в мен, докато гневът му се уталожи. Когато най-сетне заговори, гласът му бе ясен и отчетлив.
- Жълт пламък, сив дим. Наоколо не са се навъртали подозрителни лица. Не е имало отворени прозорци. Няма следи от нахлуване с взлом. Не е имало заключени врати и блокирани стаи. Пожарът е тръгнал от мазето. Не са открити разпалващи реактиви.