- Модел в обгарянето - повтори тя.
- Когато изсипеш запалителна течност върху килим, тя попива във влакната. Щом пламне, отдолу на пода остават концентрирани обгорели места.
Катлийн се намръщи, все още неубедена.
- А какво беше това със съседа и цвета на дима?
- Цветът на дима и пламъците ти казва кое го кара да гори. Дървото гори с жълт или червен пламък и изпуска сив или кафяв дим.
- И какъв е проблемът? Съседът твърди, че е видял жълт пламък.
- Да, но също така е видял черен дим.
- Е, и?
- Черният дим означава газ.
Сервитьорът ни донесе поръчаните ястия и ги нареди на масата. Аз нападнах омлета си, но Катлийн седеше, загледана в мен. Лицето ѝ бе станало сериозно.
- Донован, при всички тези подробности това едва ли ти е първият подвиг - заключи тя. - Очевидно знаеш много за палежите. Спомена, че този тип се опитал да те наеме преди две години.
- Е, и?
- Да убиеш хора.
Не знаех какво да кажа, така че изчаках тя да заговори. Погледна ме така, сякаш искаше да попита нещо, но не бе сигурна, че има желание да чуе отговора.
Когато дъщеря ми Кимбърли беше на осем, понечи да ме попита за Дядо Коледа. Преди да е изрекла гласно въпроса си, аз я погледнах в очите и я предупредих:
- Не ме питай нищо, ако не си готова да чуеш истината.
Кимбърли реши да не пита. Катлийн, от друга страна, държеше да знае.
- Причинявал ли си това на някого? - попита тя. - Палил ли си къща?
- Яж - подканих я. - Сандвичът изглежда страхотно.
Тя не отговори, затова вдигнах поглед към нея и видях очите ѝ да прогарят дупка в душата ми.
- Правил ли си го? - повтори.
Дадох знак на сервитьора да се приближи и му подадох банкнота от двайсет долара.
- Преди да направиш каквото и да било друго - казах му, - трябва да ми донесеш руло изолирбанд или лепенки за изолация. - Той кимна, прибра парите и се забърза към кухнята. Аз се обърнах към Катлийн. - Вършил съм някои ужасни неща, за които се надявам никога да не се налага да ти говоря. И да, обучаван съм да подпалвам пожари. Но не, никога не съм го правил.
- Заклеваш ли се?
Заклех се. За щастие това беше истина. И все пак реших да си премълча колко близо съм бил до това на няколко пъти. А и много добре съзнавах, че като се кълна за миналото, не изключвах това да се случи в бъдеще.
Тя ме гледа втренчено известно време, преди да кимне бавно.
- Вярвам ти - каза. - Слушай, сигурна съм, че си гадняр от световна величина. Не бих се учудила, ако си убивал хора за ЦРУ преди години и Бог да ми е на помощ, но бих могла дори това да преглътна в зависимост от съпътстващите обстоятелства. Само че откакто започнах да работя с децата в Центъра по изгаряния... е, ти знаеш.
Знаех, наистина.
Сандвичът на Катлийн беше нарязан на четири парчета. Тя хвана едното и взе да го изучава.
- Ами началникът на пожарната? - попита. - Ако ти си прав, значи той греши, а нали той е специалистът?
Набодох няколко картофчета и ги сложих в устата си. Нищо не може да се сравни с вкуса на пържените картофи от закусвалня.
- Слагат в олиото мазнина от хамбургери - обясних. - Това насища картофките с аромат. Искаш ли да опиташ?
- Не. Кажи за началника на пожарната.
Сервитьорът се върна с ролка прозрачна лепенка и каза, че веднага се връща с нови питиета за нас. Кимнах му и започнах да омотавам пръстите на дясната си ръка.
- Какво правиш?
- Вземам мерки да не си изкълча костите на ръката.
Тя ми демонстрира озадачения си поглед и продължи да наблюдава как омотавам лепенка около китката си. След като приключих с това, извадих от портфейла си тънка пластмасова ивичка и я наместих върху дланта си от кутрето до китката.
- Би ли ми прикрепила това? - помолих я.
- Ти си ненормален - заяви тя, но омота ръката ми, като фиксира пластмасовата ивица. Сгънах длан да я изпробвам и реших, че ще свърши работа.
- Кажи за началника на пожарната де - настоя тя.
- И той участва.
- Какво?
- Платили са му пост фактум. Не са искали да го правят, но се е налагало.
- Какви ги говориш?
- Подпалвачът е бил изкусен. Единствената причина да изглежда немарлив е, че пожарникарите са пристигнали на мястото много бързо. За четири минути и двайсет секунди, ако можеш да си го представиш. Още пет минути, и пожарът е щял да погълне всички улики. Началникът е знаел, че е било умишлен палеж, вероятно и някои от хората му са знаели. Така че поръчителят на пожара, а по мои догадки това е Джо Демео, е трябвало да се разбере с началника.
- Казваш, че споменал за пенсионирането си.
- Той само за това говореше.
- Значи този тип, Джо Демео, е дал на началника достатъчно пари да си затвори очите.