- Предполагам, че парите са били премия, нещо като награда, че е постъпил правилно. Демео вероятно е привлякъл вниманието на началника, като е заплашил жена му, децата, внуците.
Съставът на пластмасовата пластина, прикрепена към ръба на дланта ми, бе изобретен от инженерен екип от Университета на Мичиган към средата на 2007 година. Яка е като стомана, а същевременно тънка и гъвкава като хартия. Изработена е от глина и нетоксично лепило и имитира молекулярната структура на черупките на ракообразните. Нанослоевете пластмаса са наредени като тухли и са съединени от подобен на лепило полимер, който създава водородни връзки между пластовете. Нужни са няколко часа да се изгради тънката пластина от триста слоя, която винаги държа в портфейла си.
Катлийн, която ме гледаше как изучавам ръката си, попита:
- Ако началник Блонърт е замесен в прикриването на случая, защо не е унищожил уликите? Минаха две седмици.
- Предполагам, че не е имал възможност при целия този медиен интерес, бдения със свещи и хора, които прииждат денем и нощем да оставят ритуално разни предмети на моравата.
- Но той трябва да е знаел, че застрахователната компания ще прати някого да разследва.
- Точно в това е въпросът. Призна, че не очаквал някого толкова скоро, което ми подсказа, че никой още не е подал иск. А ако е подаден такъв, някой в застрахователната компания или е измайсторил фалшив доклад, или отлага разследването.
- Сигурен ли си, че този Демео има чак такова влияние?
- Дори и много по-голямо.
Тя отново погледна към парчето сандвич в ръката си, но не го вкуси.
- Нещо те измъчва - отбелязах. - Какво е то?
- Ти в опасност ли си? - попита тя.
- Възможно е. Началникът вероятно се е обадил на Демео сутринта веднага след като моят човек уреди срещата. Демео сигурно му е казал да се срещне с мен и да разбере какво съм намислил.
- Но Демео не знае ли, че работиш за правителството? Не му ли идва наум, че ще го издадеш?
Усмихнах се.
- Тези неща не са черно-бели, както може да си помисли човек. Да се отстрани Джо Демео няма да е лесно. Убил е достатъчно хора да напълнят цяло гробище.
Очите на Катлийн започнаха да се замъгляват.
- Да не вземеш да ми умреш сега?
- Не и нарочно - отвърнах. - Но девет милиона долара са много пари дори за Джо Демео.
- Какво ще направи той?
- Ще прати бандити да се опитат да ме убият.
Тя върна неначенатото парче сандвич в чинията.
- Донован, уплашена съм. Ами ако наистина прати хора да те убият?
- Аз ще ги убия пръв.
- Можеш ли да го направиш?
- Мога - усмихнах се.
- Сигурен ли си? - попита тя. - И дори не те е страх?
- Никак - отвърнах, като се постарах да звуча ни най-малко уплашен.
После я помолих да ми помогне да омотая пръстите и китката на лявата си ръка.
- Защо правим това? - попита тя.
- Не се обръщай - казах, - но бандитите на Демео са тук.
По лицето ѝ пробяга паника.
- Какво? Къде? Колко са?
- Двама на паркинга и един в кухнята.
- Мили боже, Донован! Какво ще правим?
- Каквото трябва.
- Ще повикаме полиция ли?
- Не. Правилното в тази ситуация е първо да бъде убит онзи в кухнята.
- Да бъде убит?! - Изрече го по-високо, отколкото бе възнамерявала.
Забелязах една двойка наблизо да поглежда към нас. Катлийн понижи глас.
- Защо първата ти мисъл е да го убиеш?
- Не искам да ми се промъкне изотзад, докато нападам другите.
- Възнамеряваш да нападнеш другите? Тренирани убийци? Никакви такива! - отсече тя. - Ще повикам полиция!
Поставих обвитата си в лепенка ръка на лакътя ѝ и поклатих глава.
- Не прави от мухата слон. На мен това ми е работата.
Тя изглеждаше... всичко наведнъж. Гневна. Уплашена.
Раздразнена. Бизнесменът на отсрещната маса се изправи. Заговори на Катлийн, като вкара в тона си заплашителна нотка, та да ме респектира.
- Добре ли сте? Имате ли нужда от помощ?
Тя го погледна, после премести очи към мен и останахме взрени един в друг. Усмихна се на мъжа и поклати глава в знак на отрицание. Отново се отпусна на мястото си, пое дълбоко дъх и го изпусна бавно. Когато проговори, гласът ѝ бе изтънял, но спокоен:
- Добре.
- Госпожо? - настоя бизнесменът.
- Добре съм, честна дума - каза Катлийн и човекът си седна обратно за голямо облекчение на съпругата си. При това беше постъпил както е редно: защити жена в беда, впечатли съпругата си. Ако всичко минеше добре, вероятно и двамата щяхме да се уредим със секс тази нощ.
- Добре ли си вече? - попитах.
- Имам ти доверие.
Кимнах и насочих внимание към чинията си. Беше трудно да довърша мазните си пържени картофи с омотани в лепенка ръце, но се справих някак. После попитах:
- Ще го ядеш ли този сандвич?