Признах, че е така. После казах:
- Нека спестя и на двама ни затруднението от посещение. Имам теория.
- Мога да се позабавлявам с хипотезата ви, стига да е кратка - рече Ънгър.
- Да речем, че аз спечеля десет милиона долара от щатската лотария.
- Продължавайте.
- Получавам кръглата сума от десет милиона и използвам един от тях, за да си изплатя настоящите заеми. Търся начин да инвестирам остатъка. Адвокатът ми ме светва за структуриран депозит, който чул да се предлага от частно финансирана група инвеститори от Калифорния. - Ънгър ме подканяше с по едно “Ъхъ“ да говоря нататък, но при думата “Калифорния“ внезапно млъкна. Продължих: - Адвокатът твърди, че премиите са астрономически, три пъти по-високи, отколкото бих получил навсякъде другаде. И не само това, ами ще получавам гигантска месечна сума до края на живота си. Ако умра, преди да получа първото месечно заплащане, съпругата ми ще получава сумите, докато е жива. Но някъде в ситния текст се казва, че ако и двамата със съпругата ми умрем, след като сме получили поне едно плащане, цялата главница се прехвърля на компанията. Горе-долу правдо- подобно ли звучи?
Известно време и двамата мълчахме, докато аз не попитах:
- Колко ви платиха?
- Моля? - избъбри Ънгър, като се постара да демонстрира небивало възмущение.
- Джо Демео - уточних. - Каква комисиона ви плати, за да съставите договора и да продадете клиента си?
- Не съм длъжен да слушам това!
- Подписали сте смъртната им присъда - обвиних го.
- Затварям незабавно - каза Ънгър.
- Преди да го сторите, искам да предадете съобщение на Демео от мен.
- Не познавам никакъв Демео - отрече Ънгър.
- Ама не, разбира се - измърморих. Дадох на Ънгър номера на мобилния си телефон и му поръчах: - Ако най-случайно пътищата ви с Демео се пресекат, нека ми се обади преди осемнайсет часа днес. Не го ли направи, ще позвъня на ФБР, пък да видим как ще им прозвучи моята хипотетична теория.
16.
Затворих и зачаках обаждането на Демео.
Джоузеф Демео живееше в Ел Ей, което ме наведе на мисълта за Жанин, млад модел и потенциална дубльор- ка от Санта Моника, за която бях казал на Кали, същата, с която си разменяхме имейли от месец-два. Ама и аз ги приказвам едни - “модел“. В най-добрия случай беше кандидатка за модел, а аз бях два пъти по-възрастен от нея. И двамата бяхме наясно що за връзка е това. Разменихме си по няколко снимки и текстови съобщения, тя ме покани да я посетя и аз обещах, че ще се опитам следващия път, когато бъда в района.
Подремнах, събудих се и зачаках обаждането на Демео. Докато чаках, си отправих предизвикателството да си припомня всички чинии, които въртях във въздуха. Правех изпитания с оръжието Ей Ди Ес за армията. Добре, това е едно. Две, опитвах се да предпазя Джанет от брак с онзи боклук от Западна Вирджиния. Три, мъчех се да подхвана интимна връзка с бившата на боклука. Добре де, тази чиния вече бе паднала и се беше счупила, но си- гурно трябваше да се справям с остатъчния ефект върху себе си, така че може би това беше четири. Току-виж, моделката от Ел Ей ми помогнала да преодолея чувствата си към Катлийн. Това щеше да ми е петата чиния.
Погледнах празната чаша до телефона. В бутилката беше останало още много. Налях в чашата и го поех на езика си с мисълта “Та докъде бях стигнал? А, да, до чиниите във въздуха“. Номер шест: започнал бях да поемам поръчки за убийство от гневно джудже с парализирани крайници и прическа на пирги. Седем: още приемах поръчки от Сал Бонадело, престъпния бос. Осем: опитвах се да си уредя среща лице в лице с Демео, която почти сигурно щеше да завърши със смъртта ми. И, разбира се, още имах редовната си служба да убивам терористи за правителството. Та това правеше общо девет чинии.
Бях му изтървал края и беше време да взема нещата под контрол. Обадих се на Лу Кели.
- Имаш ли вече информацията за мен?
- Ако питаш за възрастовата прогресия на Катлийн, пратих ти я по имейл преди час.
- А профилът за съвпадение на Лорън?
- До този момент не знаех името ѝ, но ти беше прав. Ако снимката ѝ е актуална, нашите хора могат да докарат съвпадение до деветдесет и един процента.
- Това е силна прилика - отбелязах.
- Така е.
- Ако искам да представя Лорън за Катлийн, кого бих могъл да заблудя?
Лу помисли малко.
- Не би излъгал съпруга ѝ, близък приятел или роднина. Навсякъде другаде номерът ти ще мине.
- Хубаво. Това се надявах да чуя.
Помолих Лу да ми осигури самолет. Той ме постави на изчакване за няколко минути, докато го уреждаше. Върна се на линия и съобщи: