- Е, ти не ме сграбчи или удари. Не ме насили да правя нищо. Когато побягнах, не хукна да ме гониш. А си и много щедър - парите, шампанското.
- Означава ли това, че ще опитаме отново?
- Не знам, Донован. Бих искала да спася отношенията ни...
- Но?
- Но трябва да се чувствам в безопасност.
- Нали не хукнах да те гоня - припомних.
Тя помисли над това известно време. После каза:
- Само на една пресечка разстояние съм, седя в колата си. Ако се съглася да се върна, ще ми гарантираш ли безопасност? Ще те обслужа добре, дума да няма, но обещаваш ли да не ме удряш?
- Да. Ако искаш, доведи някого със себе си.
- Друго момиче?
Разсмях се.
- Не, имах предвид мъж. Може да доведеш със себе си мъж да те пази.
Тя отново поразмишлява.
- Дали има такъв, дето ще ме опази, ако искаш да ме нараниш, пък дори и да е въоръжен?
- Няма - отвърнах. - Но аз ти давам дума, Лорън. Изборът, за който споменах, както всичко друго, което някога сме правили или ще правим, изцяло зависи от теб.
- Вече знаеш отговора ми на предложението си, нали?
Засмях се.
- Ти го показа пределно ясно. Никакво удряне и нараняване.
Вече в стаята ми няколко минути по-късно тя попита:
- Възбуждаш се, като биеш жени ли? И пак повтарям, не искам да те засегна.
- Не се засегнах - успокоих я и поклатих глава. - Не, никога не би ми доставило удоволствие да ударя жена и не разбирам тези, на които им харесва.
- Защо тогава?
Мислех си да ѝ разкажа историята на Катлийн Чап- ман, как години наред е понасяла физически тормоз от бившия си съпруг. Питах се дали Лорън би могла да се постави на мястото на Катлийн, да си представи покрусата, болката и унижението, търпени тъй дълго от Катлийн.
Идеята ми имаше един основен недостатък: тя изискваше да пребия Лорън сега, та да предпазя Джанет да не бъде пребита някой ден. То се знае, Лорън щеше съзнателно да е взела решението да бъде пребита. Чудех се дали подобна логика щеше да ми даде оправдание, за да не се чувствам отвратително гадно след това.
Накрая просто се отказах от замисъла си.
- Грешка - рекох. - Тури му пепел.
Лорън ме погледна изпитателно. Когато заговори, гласът ѝ бе ясен и сигурен.
- Въобще нямаш вид на извратен - заяви.
- Благодаря.
- То се знае - добави, - опитът ми е показал, че повечето извратени никак не приличат на такива.
- И моят опит говори същото - потвърдих.
Тя разпери ръце в недоумение и промърмори:
- Но ако някой ми поиска оценка на този етап от отношенията ни... -Направи пауза. - Нали разбираш защо бих се усъмнила в здравия ти разум?
- Би била луда да не се усъмниш - уверих я.
Тя кимна бавно.
- Искаш ли сега да се съблека? - попита.
- Много бих искал. Ти решаваш.
- За това си платил - изтъкна тя.
- Всъщност аз не гледам на нещата по този начин.
Лорън ме стрелна скептично.
- О, нима? - В тона ѝ се долавяше лек сарказъм.
- Сексът не е същото като интимността. Интимност има единствено ако сама си направила избора си за мен.
- Избора си? - промълви тя малко напрегнато.
- Точно така.
- Като да ти позволя да ме пребиеш?
Очите ѝ святкаха гневно. Сега, когато ми вярваше, че няма да я нараня, започваше да се ядосва.
- Не е нещо лично - казах с надежда да смекча бурята, която предусещах.
- О, така ли? Не е лично? Значи предложението ти няма нищо общо с факта, че съм долна уличница? Я кажи, на колко учителки, медицински сестри или домакини си предложил да ги пребиеш срещу пари?
Разбрах я. Начинът, по който ми го сервира, ме накара да погледна на нещата през нейните очи. Какво можех да кажа, освен че има логика в думите ѝ?
- Лорън, ти си права, разбира се. Голяма част от причината е фактът, че ти вършиш неща срещу заплащане.
Седяхме смълчани и се гледахме. Никой от нас не знаеше какво да каже.
- Има и друго - додадох. - Не ти споменах мотивите си, но става дума за невероятна прилика. Въпреки това, извини ме, не биваше да повдигам въпроса. Чувствам се ужасно, че те изплаших. Винаги много съм държал на теб.
Бяхме свършили портокаловия сок, но тя си сипа шампанско в чиста чаша. Вдигна я към светлината и се взря в кехлибарената течност със странно изражение. Сега пък какво, зачудих се. Може би на повърхността бяха изплували не толкова много мехурчета, колкото бе очаквала. Може би...
- Няма наркотик вътре - уверих я.
- Тогава ти го изпий.
Въздъхнах.
- Изгубих доверието ти и моля да ме извиниш за това.
Взех чашата с шампанско от ръката ѝ, приближих я до устните си и я пресуших. После я напълних отново и ѝ я подадох. Тя кимна бавно и отпи. След което, чест ѝ правеше, ми намигна.