- Да знаеш, че и проститутките имат чувства.
Усмихнах се.
- Не че си недостойна да бъдеш третирана с респект. Нищо подобно. Ако от това ще ти стане по-добре, ти си единствената, на която някога съм предлагал да я пребия.
Лорън имаше лек и звънлив смях. Сега, за пръв път, откакто бе избягала навън, го демонстрира.
- И защо да ми стане по-добре, дявол го взел? - попита.
Аз също се засмях.
- Съжалявам, Лорън, права си. Ето че сега влошавам нещата, като се опитвам да обсъдя станалото. Голяма изненада, няма що: не ме бива особено с жените.
- Така ли било - ухили се тя.
- Сега виждаш защо ми се налага да плащам за секс.
- За интимност - поправи ме.
- Да.
- За избор - добави.
- Така е - казах. - Или би трябвало да бъде.
Тя кимна леко, сякаш да потвърди някаква своя си мисъл. После си свали дрехите и ми помогна с моите. После направи нещата, които Джанет ми правеше преди толкова години и с които сега несъмнено радваше Кен Чапман всяка нощ безплатно.
Накрая Лорън ме прегърна и ме целуна по бузата.
- Питам ей тъй, заради спора - промърка тя. - Колко се канеше да платиш?
18.
- Виждам, че този път имаше по-голям успех в откриването ми - рече Джо Демео с широка усмивка, за която знаех, че е неискрена.
Беше събота и се намирахме в сектора “Джордж Уошингтън“ на гробището “Холивуд Хилс“ край Грифит Парк. Демео беше застанал на площадка над алеята, близо до каменната стена, отделяща гроба на Бъстър Кийтън. Носеше черен костюм и бледолилава копринена риза, закопчана чак догоре, без връзка. От двете му страни стърчеше по един бандит - бяха с безжизнени погледи и костюми не по мярка, които едва побираха мускулите им.
- Домашните ти любимци май се чувстват неудобно - подхвърлих. - Дано не са се напъхали в абитуриентските си костюми само заради мен.
- Този сарказъм е ненужен - отбеляза Демео. - Тук сме все приятели.
- Ама вярно ли? - обърнах се към бандитите.
Всички се гледахме в продължение на минута в опит да решим кой кого може да очисти, ако се стигне дотам, и как да го стори най-ефикасно. Не познавах тези конкретни мъже, но ми беше ясен техният тип. От тях струеше насилие като воня на алкохол от пияница.
Джоузеф Демео се позасмя и слезе по стъпалата към мен.
- Да се поразходим - предложи и ме отмина без опит за здрависване.
Не помръднах. Нямаше да се чувствам удобно да тръгна с него, защото така щях да се обърна с гръб към бандитите му. Демео отново се засмя и каза:
- Не се тревожи за тях. Ще ни следват на уважително разстояние. Също като твоя гигант - добави.
Коментарът му ме разтърси. Куин бе единственото ми подкрепление, което означаваше, че с него все едно сме мъртви. Освен ако не можех да убедя Демео, че имам и друго подкрепление. Междувременно се налагаше да демонстрирам увереност.
- Куин е грамада - подхвърлих, - та не са много хората, дето да го преодолеят. Какво трябва да направи, да заспи ли?
- Имам предимство с това, че аз посочих мястото - уточни Демео.
- Като стана дума - засякох го, - какво все те тегли към гробища? Преди две години ме повика в Ингълуд Парк при гроба на Джеймс Джефрис. Този път - в Холивуд Хилс при гроба на Бъстър Кийтън.
- Срещам се с хората където сметна за подходящо. Ако ти беше художник, щях да ти определя среща в галерия или музей на изкуствата.
- А къде се срещаш с Гарет Ънгър? По сбирки на производителите на змийска отрова ли?
Холивуд Хилс с тяхната гора и полянки са оазис, заобиколен от неспирното улично движение. Макар “Дисни“, “Юнивърсъл“ и “Уорнър Брадърс“ да имат студиа, намиращи се само на минути, огромната площ притежава своя собствена атмосфера на изолираност и покой. Незадръстена от мавзолеи, тя изобилства с планински гледки, заоблени хълмове, кътчета с изкусна градинарска работа и ярки бели скулптури.
Демео неочаквано спря рязко и постави ръка над лакътя ми, при което за малко не излязох от кожата си. Извъртях се да се освободя от хватката му и скочих да заема бойна позиция. Обходих с поглед района, за да се уверя, че бандитите са където трябва. Вярно, бяха, но с извадено оръжие и чакаха само сигнал от Демео. Нямах представа къде беше Куин, но вярвах, че е на подходящото място, за да ме запази невредим. Демео сякаш не забеляза моята нервност, съсредоточен върху нещо пред нас.
- Погледни това - пошепна.
С големи усилия се принудих да се отпусна. Обърнах глава да проследя погледа му и не видях нищо, но очите му бяха приковани върху нещо.