- Да, знам - отговори Куин. - Девет души от неговите бяха обградили мястото.
- И все пак - настоях.
- Според Тони са били там още от полунощ - додаде Куин.
Полунощ! Нищо чудно, че го бяха видели.
- Кой е Тони? - попитах.
- Един от хората на Демео. Накрая се поразприказвахме. Препоръча ми ресторант “Микелис“.
- Сигурно ще те чака там с узи - предположих.
Куин сви рамене.
- Значи Демео не ще да плати. Нищо изненадващо.
- Имаш ли резервен план?
- Трябва да го оберем - заявих.
- Джо Демео.
- Освен ако не те е страх.
- Колко ще му вземеш?
- Двайсет и пет милиона - отвърнах. - А може би и повече. Десет за Ади и по два за всеки от нас.
Куин наклони глава встрани.
- Остават повече от десет милиона на масата.
- Ще ни е нужна помощ.
- Навит съм - кимна Куин.
Свалихме преградата и казах на Куп къде да ни закара. Куин попита:
- Куп, да знаеш ресторант на име “Микелис“?
- Знам го - отвърна Куп. - Имат добра пица и келнерите ти пеят. Сервират един пай, специалитет на заведението: със суджук, наденички, кюфтенца и салам. Ако идете там, него си поръчайте.
Завихме зад ъгъла и зърнахме неколцина протестиращи с лозунги по повод глобалното затопляне.
- Доста слабо посетено - отбелязах.
- Обикновено са повечко - засмя се Куп. - Имат някаква графика от петдесетте години, която сочи средните температури. Всеки ден, в който е по-топло в сравнение с графиката им, се събират на този ъгъл да опяват по въпроса. Но когато времето е наистина хубаво като днес, повечето от тях се изнизват и отиват на плажа.
Натиснах бутона за гласова поща на мобилния си телефон и чух крясъка на бившата ми съпруга Джанет “Мръсник неден!“ Продължи да сипе обиди на толкова висок тон, та се наложи да отдръпна телефона от ухото си. Куин се разхили, а Куп само поклати глава. Усмихнах се широко. Не че се радвах, задето тя е разстроена, и още по-мал- ко се радвах, че обвинява мен за това, но какво можех да направя, а? Завърши крясъците си с истинско кресчендо и Куин попита:
- Какво толкова ѝ стори, за бога?
- Не влезе в подробности - отговорих, - но се свежда до това, че няма да се омъжи.
- И какво, това лоша новина ли е? - почуди се Куп. - Или добра?
- За мен е лоша, за нея е добра - поясних.
В съзнанието си оставих една от въртящите се чинии да се разбие.
19.
След развода си с Донован Крийд преди три години Джанет се премести с Кимбърли в задрямалото градче Дарнел в Западна Вирджиния, където Ейми, най-добрата приятелка на Джанет, си бе устроила удобен и щастлив дом като съпруга на кореняк от Дарнел.
Ейми превърна в своя житейска мисия задачата да намери съпруг на Джанет. Джанет се пробва, но след две години на катастрофални уредени срещи беше на път завинаги да се откаже от мъжете. И тогава неочаквано Ейми я запозна с приятен мъж от Чарлстън.
Джанет се оказа беззащитна пред небрежния чар на изтънчения Кен Чапман - до такава степен, че само някакви си осем месеца, запълнени с непрестанни срещи, доведоха до намерения за брак.
Според Кимбърли майка ѝ прибързваше, но и тя трябваше да признае, че Джанет бе щастлива за пръв път от години. Кимбърли разигра пред баща си цялата история с ухажването и заключи:
- Според мен мама упорито си внушава, че е влюбена, но иадам чувството, че нещо не е както трябва.
Едно слънчево утро, докато Джанет разтребваше дневната, отвори входната врата и видя пред себе си хубаво слабо момиче със сламена шапка и големи кръгли слънчеви очила. Представи се като Катлийн Грей и каза:
- Не искам да ви създавам проблеми, идвам само да ви кажа някои неща за Кен Чапман.
Джанет се вкамени.
- Чуйте, госпожице... както се казвате там...
- Грей.
- Госпожице Грей. Не знам коя сте и за какво говорите, но в момента съм твърде заета и ако не възразявате...
- Но аз възразявам. Имам нужда да облекча съвестта си. Ако ми отделите само три минути, обещавам никога повече да не ви безпокоя.
Джанет погледна към картонената папка в ръцете на Катлийн.
- Каквото и да сте донесли, не проявявам интерес - отсече тя.
Катлийн протегна ръка.
- Джанет - рече тя. - Грей е моминската ми фамилия. По мъж бях Чапман. Госпожа Кенет Чапман.
Лицето на Джанет пламна и стана алено.
- Госпожице Грей, не желая да чувам нищо, което имате да кажете за годеника ми. Аз самата имам бивш съпруг, но не обикалям да го очерням пред всяка, с която излиза.
Катлийн поклати глава.
- Джанет, повярвайте, не е нужно да се разстройвате. Аз не фигурирам в живота на Кен, нямаме и деца, така че не се налага да бъдем приятелки с вас. Просто се опитвам да сваля морално бреме от себе си, както и вие може би ще постъпите с поредната след вас. Историята ми е кратка и простичка. Може ли да вляза?