- О, заповядайте, влезте на всяка цена - изрече Джанет без опит да прикрие сарказма си.
Катлийн спря за миг да погледне снимките на Кен и Джанет върху полицата на камината. После се обърна с лице към Джанет Крийд.
- Надявам се за вас да е различно - промълви тя. - Искрено се надявам.
- Сигурна съм, че ще е така. Най-малкото, аз нямам навика да се натрапвам.
Катлийн се усмихна.
- Ако попаднете в моята ситуация някой ден, надявам се да се справите по-добре от мен.
- Не се съмнявам в това - каза Джанет. - Нещо друго?
- Само това.
Катлийн свали шапката и очилата си. Видът на кръвясалите ѝ очи, заобиколени от сини отоци, накара Джанет да онемее от стъписване. Отстрани на главата на Катлийн имаше подутина колкото яйце, а по шията ѝ - следи от душене. Катлийн разкопча блузата си и се обърна с гръб към Джанет, за да покаже десетки синьочерни петна по гърба си с приблизителен размер на мъжки юмрук.
Пулсът на Джанет запрепуска. Усети как гърлото ѝ се стяга. Коленете ѝ омекнаха и тя трябваше да се подпре на гърба на канапето, за да запази равновесие. Докато Катлийн закопча блузата си и постави отново шапката си, Джанет си бе върнала донякъде самообладанието.
- Съжалявам за състоянието ви, госпожице Грей, но едва ли очаквате да повярвам, че Кен ви е причинил това. Познавам го отблизо от цели осем месеца.
Долната устна на Катлийн леко затрепери. Тя кимна.
- Спите ли с него? - попита Джанет. - Заради това ли е всичко?
- Не. Той ми го причини вчера като предупреждение.
На Джанет започна да ѝ се вие свят.
- Предупреждение за какво?
- Не искаше да ви кажа, че ме биеше през всичките години на брака ни.
Джанет усети, че ѝ прилошава.
- Не го вярвам - упорстваше тя.
- Не съм изненадана - рече Катлийн с въздишка. - Аз самата не бих повярвала. Вижте, не се опитвам да ви влияя и да ви уча как да живеете. Не твърдя, че Кен не се е променил. Надявам се с вас да е различен.
Макар Джанет да намираше думите на Катлийн напълно неправдоподобни, в тона ѝ звучеше искреност. Джанет промълви:
- Не разбирам. Да не сте го заплашили някак? Казахте ли му, че възнамерявате да се срещнете с мен?
- Точно това е откаченото. Нямах никакво намерение да говоря с вас. Когато ми съобщи, че ще се жени, се почувствах така облекчена! Реших, че най-сетне ще ме остави на мира и ще има свой живот. На драго сърце бих си държала устата затворена. Ала вчера той се появи на прага ми и ми каза, че съобщението за сватбата ви скоро ще се появи във вестника. Знаеше, че ще го видя, и се боеше, че ще искам да създам проблеми. Казах му да се омита от живота ми, но той отвърна, че винаги ще присъства в него, винаги ще е наблизо, зад ъгъла. Изсмях му се и му обърнах гръб, но Кен Чапман не понася подобно отношение към себе си. На него не може да му се присмееш. Ритна вратата да я отвори, стисна ме за шията и... ето го резултата. Каза, че е само намек за онова, което ще ми се случи, ако някога кажа на вас или на друг за случилото се по време на брака ни.
- И ето ви тук сега.
- Да.
Джанет погледна изпитателно бившата съпруга на Кен.
- Госпожице Грей, оценявам казаното от вас, но искрено се съмнявам, че това е истината.
- Ще го преживея някак.
Джанет поклати глава.
- Във всеки случай чувам историята едностранно.
- Точно така е - потвърди Катлийн, после протегна ръка. - Джанет, казах каквото дойдох да кажа и съм ви благодарна, че ме приехте. Съвестта ми е чиста и ви желая щастие. Исках да ви дам и това. - Постави папката върху масичка близо до входната врата. После грижливо намести тъмните си очила и излезе от къщата.
Джанет не искаше да поглежда папката, не искаше да я докосва, не искаше да я отваря, не я щеше в дома си. Дори когато видя ръката си да се протяга към нея, си заповяда да не го прави и това подейства - остави я да лежи там още няколко минути. И все пак знаеше, че накрая ще я вземе и ще я отвори, а когато го стореше, животът ѝ щеше да се промени завинаги.
Папката съдържаше няколко фотоса анфас и профил на смазаното лице на Катлийн и няколко подобни снимки на гърба и бедрата ѝ. В сърцето на Джанет се заформи студена и корава бучка, докато прелистваше полицейските снимки, хроникиращи години на жесток физически тормоз. Медицински свидетелства документираха десетки случаи на насинени очи, разцепени устни, избити зъби, счупена челюст, неколкократно чупен нос и многобройни инциденти със счупени или пукнати ребра. Прегледа забранителните заповеди, нарушенията на тях, полицейските рапорти и докладите за арести.