Накрая Джанет рухна и плака неспирно в продължение на два часа.
После направи три телефонни обаждания.
Първото беше до бившия ѝ съпруг Донован Крийд. Той не отговори, така че тя остави съобщение на гласовата му поща. Беше кратка и конкретна.
- Мръсник неден! - заяви му. - Знам, че ти си поръчал на тази жена да ми даде папката. Може и отново да съм сгафила, може би си ме спасил от много повече страдание в бъдеще и може би някой ден дори ще оценя стореното от теб. Ала точно сега сърцето ми е разбито изцяло по твоя вина и те мразя до смърт! Не ми се обаждай, Донован. Да не ти е и хрумнало дори. Мразя те! Мразя те! Не ща да чувам нито дума от теб!
Второто обаждане беше до годеника ѝ, небрежно изтънчения Кенет Чапман.
- Кен - каза тя, - знаеш, че бившият ми съпруг е Донован Крийд, и съм ти споменавала, че е важна клечка в Агенцията за национална сигурност. Онова, което не знаеш, е, че той е бивш наемен убиец за ЦРУ. Ако не ми вярваш, направи опит да го провериш.
Кен помълча, преди да отговори.
- Вярвам ти, мила, и това е доста плашещо, но защо ми го казваш сега? ,
- Защото той вероятно ще те убие.
- Моля?
- Възможно е като лична услуга към мен да склони да не те убива. Само че е малко откачен и не мога да ти гарантирам безопасност.
- Джанет, какво става? За какво говориш?
- Днес получих пратка от Донован. Пълна е със снимки и полицейски документи, описващи в пълни подробности побоите, които си нанасял на бившата си съпруга Катлийн.
- Слушай, Джанет, това са глупости. Мога да ти обясня.
- Нима? - възкликна Джанет. - Това е чудесно, нямам търпение да чуя обясненията ти. В края на краищата пред мен са повече от трийсет страници документирани от полицията улики. В момента са в скута ми, доказателства за тормоз, продължил повече от осем години.
По линията за известно време се възцари мълчание. После Чапман продума с изтънял гласец:
- Не го отричам. Но беше отдавна. Трябва да разбереш, боледувах от циклофрения. Страдах от химически дисбаланс. Трябваше да вземам лекарство с години, но вече го преодолях. Кълна се в Бог. Може да се обадиш на бившата ми съпруга, тя ще потвърди.
Ама че нахалник, рече си наум Джанет.
- Да, Кени, стари друже, не се съмнявам, че Катлийн ще каже каквото си ѝ поръчал. Нямам време, трябва да затварям. Сватбата се отменя. Ще ти пратя пръстена по пощата. Не ми се обаждай. Никога повече не се доближавай до мен или Кимбърли. Ако се опиташ някак да влезеш в контакт с мен по каквато и да било причина, ще насъскам Донован Крийд по теб. Повярвай ми, не би искал това. Ако не ми вярваш, поразпитай наоколо.
Третото обаждане бе до най-добрата ѝ приятелка Ейми. Джанет пристъпи директно към въпроса.
- Ти знаеше ли за Кен?
- Какво да съм знаела, миличко?
- Знаеше ли?
- Скъпа, малко ме плашиш. Какво дали съм знаела?
- Отговори, знаеше ли?!
Ейми остана смълчана за малко.
- О, мила - въздъхна тя, - това беше толкова отдавна. Пък и всяка история си има две страни, нали така?
- Аз имам дъщеря! Как можа да не ми кажеш?
- Джанет, умолявам те, помисли, преди да прибързваш да съдиш. Моля те, не проваляй това.
- Късно е вече.
- Нека се видим да го обсъдим.
- Пукни.
20.
Минаха два дни след Синсинати, когато предложих на Лорън да я пребия и тя попита “от интерес към спора“ колко бих платил. Като ѝ казах, реши поне да ме изслуша. Така че ѝ връчих папката на Катлийн Грей от полицията и я наблюдавах, докато тя я преглеждаше. Отне ѝ доста време, докато внимателно разглеждаше снимките и прочиташе по нещичко от всеки рапорт. Когато най-сетне приключи, погледна ме в очите и попита:
- След като знаеш за нея всичко това и разбираш болката ѝ, защо би искал да ми причиниш физическо насилие?
Свих рамене.
- Не става въпрос да нараня теб, а да направя бившата си съпруга щастлива. Щастлива поне в далечен план.
Тя ми отправи насърчителна усмивка и заяви:
- Сладурче, наистина си жалка картинка, когато опре да се обясняваш пред жена.
- Толкова ли съм зле?
- Фатален от световна величина - заключи тя.
Взе ръцете ми в своите и ме погледна в очите. Изглежда, търсеше да види у мен нещо по-добро, отколкото ѝ бях показал до момента.
- Ще трябва да ми обясниш как, като ме пребиеш, ще направиш бившата си съпруга щастлива - каза. - Плаши ме мисълта, че някъде съществува жена, която би оценила жест от този род, и се питам какво ли въобще те е привлякло към нея.