Мобилният ми телефон изпълни свой собствен танц, като завибрира върху бюрото.
- Трябва да се обадя - казах ѝ.
Тя ми отправи кратка свенлива усмивка.
- Добре... благодаря. - Прозвуча почти като въпрос.
Леко се смръщих, за да покажа, че не ми се иска тя да тръгва. Тя пък сви рамене и със сладка гримаса изобрази същото чувство. После ми прати въздушна целувка, излезе и затвори вратата зад себе си.
Когато го направи, нещо прещрака в главата ми. Замислих се за Катлийн Грей и ме заля прилив на тъга.
22.
Телефонното обаждане, накарало Жанин да си тръгне, беше предварително уговорено. Звънеше Куин, за да ме уведоми, че е на позиция. Нахлузих джинсите си, пъхнах в джоба телефона с камера и си налях двойно уиски от мокрия бар. Седнах на ръба на леглото с питието си и опрях свободната си ръка на чаршафите, които бяхме изпомачкали минути по-рано.
Ароматът от младостта на Жанин още се усещаше във въздуха, вдишах го с пълни гърди. На Катлийн може да ѝ стигаха четиристотин и деветдесет калории, за да бори стреса, но не и на мен.
Усетих вибрации в джоба си, отворих телефона с плъзгане и го долепих до ухото си.
- Аз съм - съобщи Кали.
- Трябва да си татуираш пеперудка на задника - уведомих я.
Последва кратка пауза от нейна страна.
- Донован, ако така започваш разговорите си обикновено, май откривам къде се корени проблемът ти с жените. Нищо чудно, че не можеш да си намериш добро момиче, за което да се ожениш.
Ако Кали Карпентър се беше родила осем сантиметра по-висока, нямаше да ѝ се налага да убива хора за прехраната си. С нейната впечатляваща външност щеше да е супермодел, известен с малкото си име. Пресуших чашата си и я оставих на масичката. Изправих се, излязох на балкона и си избрах стол, който бе обърнат към кея на Санта Моника.
- Какво ново? - попитах я.
- Пресегни се през голата курва и си включи телевизора.
- Какво ниско мнение имаш за мен - въздъхнах. - Истината е, че си седя самичък на хотелския балкон и се наслаждавам на ненормално топло за февруари време. Кой канал?
- Който щеш.
Върнах се в дневната, открих дистанционното и натиснах бутона за включване. Думите “сензационна новина“ се мъдреха върху течащо интервю на живо. Интервюираният разказваше на репортерите, че току-що случилото се събитие е безпрецедентно. Отдолу на екрана вървеше телетекст: “Вътрешна сигурност потвърждава неразрешен пробив в наблюдателен сателит“.
Мъжът се представи като Едуард Кълбъртсън, шеф на “Изследователски операции“ на “Скайуоч Индъстриз“. Обясни, че „Скайуоч“ имат държавна поръчка да осигурят приложения на изкуствен интелект за подобряване на радарния образ. Каза:
„Това е един от петте така наречени “Клас Кийхоул“ сателита, които летят над нас всеки ден. Точните спеси- фикации са на ниво над “строго секретно“, но ние знаем някои неща за тях.“
„Например?“ - попита един репортер.
„Знаем, че се движат на сто и шейсет километра над земята при Мах скорост 25 - уточни Кълбъртсън. - Знаем, че покриват всеки сантиметър от земната повърхност два пъти на ден, като заснемат дигитални снимки на конкретни места, програмирани в проследяващия им механизъм.“
„Това ли е станало в този случай? - продължи да пита репортерът. - Някой е хакнал компютъра на сателита и го е насочил да направи снимките, които току-що видяхме по телевизията, така ли?“
„За момента предположението ни е такова.“
Заговори друг репортер:
„Доктор Кълбъртсън, има много спорове относно точността на образите от наблюдателни сателити. Каква е истината? Могат ли те например да покажат различимо регистрационен номер на кола?“
„При нормални условия имат резолюция от дванайсет сантиметра, така че могат да покажат прецизно дванай- сетсантиметров предмет на земята.“
Попитах Кали по телефона:
- Ти това знаеше ли го?
- Не, но ако го знаех, нямаше да го разтръбя пред целия свят.
Трети репортер се осведоми дали разузнавателните сателити могат да бъдат използвани от властите при разкриване на престъпления.
„Не - отсече интервюираният, - шансовете за това са нищожни, граничещи с невъзможното.“
„И защо, докторе?“
„Защото - зае се да обяснява той, - местопрестъплението трябва да е програмирано в компютъра поне час, преди да бъде извършено деянието.“
„С други думи, твърдите, че виновниците за отвличането са онези, които са пробили защитата на сателита?“ „Да, така смятаме ние.“