Без да обръщам внимание на нестабилната покривна конструкция над себе си, си проправих път през отломките. След секунди забелязах възрастен мъж, засипан с пепел. Опипах го за пулс, но нямаше такъв. В подобни ситуации трябва да се придвижваш бързо, да насочиш усилията си там, където можеш да допринесеш най-много полза.
Трябваше да се съсредоточа върху живите.
Като навлизах по-навътре сред разрушенията, отминавах обезобразените тела на очевидно мъртвите. Тъй като повечето повърхности бяха или твърде нагорещени, или твърде остри, за да ги хвана, потърсих нещо, което да омотая върху дланите си. Останки от завеса ми свършиха работа и скоро мятах настрани от пътя си изпотрошени мебели и отмествах парчета бетон, за да огледам изпълнените с дим въздушни джобове под тях.
Открих момче в безсъзнание с тежки обгаряния, лежащо под преобърнато легло, което беше спасило живота му. До него намерих момиче, вероятно по-голямата му сестра, която не бе имала този късмет. Отнесох момчето навън и го положих на пясъка. Хора се втурнаха да помагат. Една жена каза “Бог да ви благослови“, аз ѝ кимнах и влязох да търся други.
Някои от зяпачите се мотивираха да помогнат. По- добре е от нищо, казах си, но опустошенията бяха чудовищни, а спасителите - неопитни и плахи. Някои с гумени подметки скоро побягнаха навън, като усетиха, че обувките им се разтапят.
Продължих да действам и успях да открия няколко трупа, но не и оцелели. Куин се появи изневиделица, понесъл две деца, по едно във всяка ръка, и двете с ужасни наранявания, но живи. Някой посочи и изкрещя, като видя лицето на Куин, бъркайки го с жертва на обгаряне. Огледахме се набързо един друг, кимнахме си и продължихме издирването.
Скоро пристигнаха полицията и пожарникарите и ни се разкрещяха да се изтеглим от мястото. Знаехме, че тези момчета са по-добре екипирани да се справят, затова с Куин се оттеглихме и започнахме да си пробиваме път през тълпата от хора, трупащи се пред останките от хотела, който допреди петнайсет минути бе сред най-изисканите в Южна Калифорния.
- Курвата ли свърши това? - попита Куин.
- Тя, да - потвърдих.
- Нарочно ли?
И аз се бях питал същото, докато търсех оцелели сред отломките от взрива. Не мислех, че е от тоя тип, дето ще взриви сграда умишлено, но явно бе от типа, дето ще скрие бомба в стаята ми.
Телефонът на Куин даде сигнал за получено съобщение. Той го прочете мълчаливо, като през това време мърдаше устни.
- Куп я е проследил до дома ѝ - уведоми ме.
- Пиши му да ни прати адреса ѝ - поръчах. - Нека кротува там, докато стигнем. Ако тя тръгне нанякъде, да я проследи и да ни държи в течение.
Той ме изгледа нахакано като някой хъшлак от гетото.
- Абе я ги виж тези пръсти! Знаеш ли колко време ще ми трябва да изпиша всичко това?
Продължихме да вървим. Куин се обади на Куп и му предаде съобщението. Накара Куп да ни поръча седан от местна служба за лимузини и му обясни откъде да ни вземе. Тъй като не се движеха никакви коли, трябваше да извървим около километър и половина, за да прескочим задръстването.
Около нас телевизионни екипи се суетяха да разполагат камерите си. Репортери репетираха с очевидци и ги подготвяха за големия им момент на живо по телевизията. От всички посоки пищяха сирени. Над нас небето пореха поне дузина хеликоптери.
- Как я е детонирала? - попита Куин. - С мобилен телефон ли?
- Така предполагам - отвърнах. - Или просто е поставила бомбата, а някой друг я е детонирал.
Стотици местни бързаха край нас, за да се доберат до най-удобно за наблюдаване място на разгърналата се драма. Стъписани туристи насочваха фотоапарати и видеокамери към лобното място на толкова хора и аз потръпнах, като си помислих как тези ужасяващи образи ще бъдат показвани отново и отново по новините. Как разни умници щяха да дискутират, а политици от двете партии щяха да се сочат с пръсти и да си отправят взаимни обвинения.
- Имаш ли представа защо е чакала толкова дълго, за да детонира заряда - попитах.
Той помисли няколко секунди, преди да отговори.
- Може да ме е разпознала от балкона - каза.
Припомних си странната ѝ усмивка в стаята, когато бе застанала близо до балкона. Възможно ли бе това да я е предизвикало? Куин? Би ли имала причина да го познава? Ако беше така, то терористите бяха инфилтрирани в организацията ни много по-дълбоко, отколкото си мислех.