- Да те е забелязала зад хотела и после да те е разпознала в колата? - попитах. - Не ми изглежда вероятно.
- Не. Когато тя излезе от предния вход на хотела, попаднахме в задръстване. Поръчах на Куп да следва бибипкането, а аз изскочих от колата да я проследя пеша. Вероятно ме е забелязала да го правя, защото си плю на петите като отровено прасе.
- И ти не можа да настигнеш едно кльощаво момиченце?
- Тича като Кали - обясни той.
- Никой не тича като Кали - възразих. - Но схващам основната идея.
- Последно я видях, като минаваше покрай магазин за понички. Тогава чух взрива и хукнах обратно.
- На някакви си две пресечки? И наричаш това тичане?
- При моите размери две пресечки са си олимпийско разстояние - оправда се Куин.
- Значи шофьорът Куп е последвал бибипкането и имаме адреса, където е спряла - обобщих, като наум се потупах по рамото, че бях поставил проследяващо устройство в чантичката ѝ.
- Ще ни отнеме време да стигнем там - отбеляза Куин.
Прав беше. Всъщност отиде цял час, докато се качим в колата и още двайсет минути да се преборим с движението. Накрая, като че след цяла вечност, забелязахме къщичката с разместени нива на помещенията и лющеща се жълта боя на Виста Крийк Драйв, до която Куп беше проследил Жанин. Куп беше паркирал колата си на една пресечка разстояние от къщата, а ние накарахме нашия шофьор да паркира на още една пресечка по-далеч. После подадохме сигнал на Куп и го изчакахме да ни сигнализира в отговор. Не го направи, което означаваше или че спи, или...
Мъртъв беше. Разбрахме го в мига, щом видяхме дупката от куршум в стъклото откъм шофьора. Куп бе прострелян откъм сляпата му зона, точно зад лявото ухо. Главата му висеше надолу с брадичка, опряна върху гърдите. Кръвта му беше навсякъде. Куин отвори шофьорската врата и повдигна главата на Куп.
- Какво е това в дупката от куршума? - попита.
Не ми беше драго да приближавам лицето си толкова близо до това на горкия Куп, но Куин имаше право; нещо се подаваше от входната рана. Оказа се, че е проследяващото устройство, което бях поставил в чантичката на Жанин.
Куин излезе гърбом от колата, изправи се в цял ръст и погледна къщата.
- Познай какво ще намерим там вътре.
- Трупа на Жанин - отвърнах.
Куин направи жест към Куп и каза:
- Добре че шофьорът на лимузината ни не видя това. Можеше да се уплаши.
- Я пък ти.
- Мисля, че този израз си го прихванал от новото момиче - Катлийн.
- Май си прав.
28.
Влязохме в къщата и бързо открихме два трупа, увити в дебел полиетилен. И двата бяха на красиви млади жени, като едната беше Жанин. Другото момиче ми се видя бегло познато. Всяка можеше да е, но при тази къща с две спални, бях готов да се обзаложа, че е съквартирантка на Жанин.
Само дето в къщата нямаше нищо друго.
Нито мебели, нито съдове, тенджери, тигани или прибори. Никакви мопове, метли, препарати за почистване, тоалетна хартия. Нямаше компютри, принтери, телефони, снимки или дори лист хартия, било празен или не. Беше озадачаващо. Да опразниш цяла къща от толкова вещи за тъй кратко време - пък макар и малка къща като тази на Жанин - би изисквало голям и опитен екип. Тия типове очевидно бяха невероятни професионалисти. Един или повече убийци бяха очистили трима души, а зад кулисите бе изчаквал пълен екип чистачи на местопрестъпления.
В хладилника имаше две неотворени бутилки с вода.
- За нас ли? - попита Куин.
- Очевидно - отвърнах.
Куин понечи да посегне към едната.
- Мислиш ли, че са отровени?
- Мисля.
- И какво да правим сега? - попита Куин. - Да поговорим със съседите ли?
Нямах такова намерение. Със сигурност някой беше забелязал мъртвия шофьор преди нас и беше повикал полиция. За наше щастие повечето полицаи или бяха вече в хотела, или пътуваха нататък. Колата, която бяха успели да отделят, вероятно пътуваше насам, но беше задържана от задръстванията. И все пак предполагах, че нямаме много време.
- Имаш ли лаптоп в багажа си? - попитах.
- Имам.
- Да се махаме оттук и да идем някъде, където ще хванем безжичен интернет.
- Ами водата? - подсети ме Куин. - На ченгетата ли да я оставим?
- Надали има отпечатъци по бутилките. От друга страна, някой новак току-виж, пил от нея и се гътнал.
Отворихме ги, изсипахме водата в умивалника и отнесохме бутилките с нас в колата.
Когато се добрахме до “Старбъкс“, Куин остана с шофьора, а аз взех мобилния му телефон и лаптопа и влязох вътре. Целта ми беше да получа достъп до уебсайта, където бях открил обявата на Жанин. Спомнях си, че видях много момичета в сайта и се надявах някои от тях да са местни. Ако беше така, възнамерявах да се свържа с тях и да узная какво им беше известно за Жанин. В най-добрия случай някоя щеше да ми даде следа, по която да тръгна.