- Е, и?
- Не е зле за всеки случай да изключиш мобилния си телефон.
- За какъв всеки случай?
- Ако Демео е насочил ракета “Стингър“ към сигнала от телефона ти в момента.
- По дяволите! - изругах.
Затворих и извадих батерията от телефона си. В самолета имаше защитена линия, Куин също имаше телефон, не ми беше нужен моят. Поех дълбоко дъх и си казах “Божичко, за толкова неща има да се мисли в този бизнес!“ Изпуснах въздуха бавно, изритах си обувките и насочих вниманието си към Куин с надежда за разговор. Уви, моят смъртоносен гигант вече хъркаше. Нямаше как да не се възхитя на човек, способен да заспи така бързо, особено в подобен момент.
Аз не можех да спя. Чувствах се като в капан в лук- созната кабина на самолета. Чувствах се също и безсилен. Заврян в този метален пашкул, не можех да сторя нищо за Джанет, или за Моника, или за Катлийн, или за взрива в хотела. Не можех дори да чета книгата, която бях започнал по време на полета за насам - изпарила се беше в хотела заедно с останалите ми лични вещи. Взех да прелиствам списание “Пийпъл“ с надеждата Огъстъс да не ме хване, че го правя, но нищо вътре не ме грабна. Когато си оцелял след бомбен взрив, а повече от сто души не са, трудно е да се съсредоточиш върху слухове за евентуална смучка на шията на Парис Хилтън.
Сериозно ме хвана съклет. Погледнах си часовника за трети път след разговора с Лу и се опитах да заспя, но монотонният шум на двигателите ми пречеше да се унеса. Отново взех да почуквам с пръсти и се помъчих да измисля що за връзка можеше да съществува между Джо Демео и Виктор, ако въобще имаше такава. После взех да се чудя как да открадна двайсет и пет милиона от Джо Демео. После поразсъждавах над проблема как да открия и убия Моника Чайлдърс, в случай че не беше вече мъртва.
Никога преди не бях имал проблем да се фокусирам върху работата си, но затворен в тази обстановка, направо не можех да мисля. Ама че съм и аз: обстановка! Кого заблуждавах. Не ми беше крива обстановката. Много добре знаех какво ми е: докато правех секс с Лорън, сбогувгх се с Жанин или се отегчавах до смърт в луксозния самолет, мислите ми все бягаха към Катлийн. Имаше нещо в заразителния ѝ смях и завладяваща личност, което бе докоснало сърцето ми и постоянно ме караше да се питам как ли би било между нас. Но краткотрайната ни връзка бе приключила и надали можеше да бъде спасена. Като ме заряза, тя взе правилното решение, защото при финалния анализ се оказах не по-добър от Кен Чапман. И двамата я бяхме наранили по своему.
И все пак не можех да престана да мисля за нея.
32.
- Татко, слава богу, че си добре! Тоест аз си знаех, че ще си добре, но всеки път като се случи нещо такова, не мога да спра да се тревожа.
Бяхме във въздуха вече от четирийсет и пет минути, достатъчно дълго, за да мога спокойно да върна батерията в мобилния си телефон. Мислех си за момчето, което бях спасил по-рано, и за момичето, вероятно негова сестра, което не бе оживяло. Това пък ме наведе на мисли за Кимбърли и колко скъпа ми беше тя.
- Татко? Добре ли си?
И какъв щастливец бях, че я имах в живота си.
- Татко?
Кимбърли не знае подробности за работата ми, но през годините Джанет ѝ бе казала твърде много. Имаше схематична представа за убийствата, които бях вършил за ЦРУ, и знаеше, че настоящият ми пост е свързан с кон- тратероризма. И все пак досега никога не бях осъзнавал на какво я подлагам. Не ми беше хрумвало, че при всяка бомбена експлозия и рухнал мост тя автоматично се пита дали не съм пострадал.
- Обичам те, Кимбърли - промълвих. - Съжалявам, че си се разтревожила.
- Е, поне се обади този път.
Почувствах се виновен. Досега си бях мислил, че Джанет ще се обади и първо ще успокоя нея, а после ще поговоря с Кимбърли. Дъщеря ми притежава такова самообладание, че винаги приемам нея за родителя, а Джанет за детето.
- Добре съм - казах. - Как е майка ти?
- Татко, притеснена съм. Този взрив в хотела терористична атака ли беше? Ще има ли още?
Погледнах към цветния монитор на панела до мен. Показваше скоростта, височината ни и предполагаемия час на пристигане. Добре напредвахме. Ако компютърът беше точен, с Куин щяхме да сме във Вирджиния към полунощ.
- Все още не ни е известно много за хотела - отговорих, - но съм сигурен, че от Вътрешна сигурност правят всичко възможно да предотвратят по-нататъшно насилие.
Кимбърли изстена.
- Боже, тате, звучиш като онази празноглава фръцла от ФБР по телевизията. Аз съм ти дъщеря, забрави ли? Не мога да повярвам, че не ми се доверяваш и не ми казваш какво наистина се е случило.