Нямаше да стане.
- Господи, Джанет.
- Значи да, така ли?
Джанет не притежаваше класическа красота, но беше най-хубавката, която ми се е признавала в любов. На някои не биха допаднали тънките ѝ злобни устни и острите черти на лицето ѝ, но мен всичко във външността ѝ ме привличаше.
- Очевидно те сварвам в лош момент - въздъхнах.
- Ти на себе си ли си? Всеки момент, в който разговарям с теб, е лош, проклет кучи сине! - изкрещя ми. - По-скоро бих прекарала десет дни, привързана към машина, която изсмуква живота от мен, отколкото да разговарям десет секунди с теб! - И тя ми затвори.
Замислих се над казаното от нея. Онова за машината, изсмукваща живота. Питах се дали е възможно да се изгради такъв уред. Ако да, как би действал? Колко голям би трябвало да е? Колко би струвал? Би ли имал висока стойност като приспособление за изтезания? Не можех да си представя нищо по-добро от оръжието Ей Ди Ес. Беше вече относително портативно, но армията работеше над ръчна версия, която щеше да е функционираща до месеци. При Ей Ди Ес болката е моментална, както и съвземането. След като бях сравнил двете в съзнанието си, категорично поставях Ей Ди Ес над изсмукващата живота машина на Джанет. Но пък от друга страна, Джанет сигурно не беше и чувала за оръжието Ей Ди Ес.
Почти сигурен бях, че щеше да предпочете да говори с мен пред това да бъде изложена на Ей Ди Ес лъча.
Поразсъждавах още известно време за Джанет и хубавото ни време заедно. После натиснах друг номер с бутон за скоростно избиране, за да отпратя образа на стройното ѝ тяло и стегнати слаби крака.
Сал Бонадело отговори както винаги.
- Какво?
Беше повече изявление, отколкото въпрос.
- Разправи ми за Виктор - казах.
- Кой?
- Аз съм, дявол го взел.
- Щурака, нощуващ по таваните?
- Същият.
- Къде си? - попита.
Представих си го как поглежда към тавана над главата си и се чуди дали не съм някъде горе в момента. Чух, че се събудил от кошмар преди няколко месеца и изстрелял цял пълнител в тавана на спалнята си, като крещял моето име.
- Спокойно - рекох, - във въздуха съм, някъде над Колорадо.
Забелязах, че Куин започва да се размърдва. Може би е бил буден през цялото време и просто ми е дал свобода да си поговоря с Кимбърли и Джанет. Човек никога не можеше да е сигурен за Огъстъс Куин и посоката на мислите му в който и да е момент.
- Чух за случката в Джързи.
- Звучиш, сякаш си едва ли не разочарован.
- Няма такова нещо. Но е трудно да се намерят добри стрелци.
- Тъкмо затова ми търпиш щуротиите - подхвърлих.
- Търпя, и още как.
- Слушай, каза, че си се срещал с Виктор. Къде?
- Знаеш, че не мога... как му се викаше... да си разкривам източниците.
- Зарежи глупостите.
- Трябваше му яка стока. Дадох му име.
- Що за яка стока?
- Оръжие, наркотици, експлозиви... такива ми ти неща.
- И твоят контакт е настоял да присъстваш?
- Да. Я кажи за твоята, русичката, дето караше вана по телевизията. Ама истинската, не идиотската снимка, която ФБР показаха... Говори ли вече с нея за мен?
- Хич не си въобразявай - отрязах го.
- Не мога ли да си помечтая поне? Какво, не съм достоен за нея ли? Що не ѝ речеш някоя добра дума за мен? Ще го приема като услуга.
- Вашата порода в някакво специално училище ли я обучават да говори така?
- Да, умнико. Нарича се училище за трошене на глави и аз съм му директорът. Е, искаш ли помощта ми или какво?
Отново въздъхнах и осъзнах, че напоследък често ми се случваше.
- Ще спомена пред малката дама за интереса ти.
- Туй-то, за това помолих.
- При първа възможност.
- Ама ме спомени както трябва.
- Добре.
- Кажи ѝ, че съм загадъчен мъж.
- Да му се не види! - креснах. На няколко метра от мен Куин направи онова, дето сякаш се усмихва. Реших да подходя към Сал от друг ъгъл. - Случайно да знаеш за взривения хотел в Ел Ей?
- Че аз да не съм сляп? По всички канали на скапания телевизор все това показват. Ти ли беше?
Пак въздъхнах. Що не взема да стана един надувач на балони?
- Сал - казах, - хотелският взрив беше дело на Демео.
- Какво? Джо Демео? Глупости!
- Тази сутрин имах среща с Демео. После се видях с проститутка. Онази бомба, дето си я видял по телевизията, тя ми я подхвърли в стаята. По-късно узнах, че била едно от момичетата на Демео.
- И твърдиш, че са взривили цял хотел само за да убият теб? Отгоре на това не са успели? Аз бих използвал шило за лед.
- Ведра мисъл - отбелязах.
- Да не се засегнеш сега, нищо лично.
- Хубаво - измърморих и отново се върнах на темата. - Мислиш ли, че Виктор и Демео работят заедно в някаква област?