34.
С оцеляването си от атаката на Демео бях поставил семейството си в опасност, така че помолих Кали да наглежда Джанет и Кимбърли до следващо известие. Бях изложил на риск и Ади, като поисках пари за нея, затова пратих Куин в Центъра за изгаряния да я пази.
- Историята на Виктор е тъжна - осведоми ме Лу.
Беше събота следобед. Рамото ми бе току-що превързано и си бях наваксал със сън. Лу ми бе събрал цял тон информация за Виктор, но мен ме интересуваше само източникът му на средства и какво го свързваше с Моника Чайлдърс.
- Двете опират до едно и също.
- Осветли ме със съкратената версия.
- Виктор се родил със сериозни респираторни проблеми. Преди около двайсет години бил в болницата за лека операция, когато по невнимание сестра го предозирала и това довело до внезапно спиране на сърдечната дейност. Някой откарал леглото му в асансьора, водещ до спешната хирургия, и някак успял да го остави там. Движил се нагоре-надолу с асансьора повече от трийсет минути, преди да забележат какво става. Спешно го вкарали в операционната, но хирургът оплескал процедурата и Виктор претърпял инсулт. Последвалите опити да спасят живота му го оставили с четири парализирани крайника. Болницата направила неумел опит да прикрие инцидента. Адвокатът на Виктор подал иск и срещу болницата, и срещу фармацевтичната компания и спечелил в извънсъдебно споразумение най-голямата сума, изплащана на индивидуално лице във Флорида. След изписването на Виктор от болницата родителите му вложили парите в акции на “Бъркшър Хатауей“. Когато навършил пълнолетие, притежавал над сто милиона долара. Родителите му вече били покойници и той се обкръжил с най-добрите финансисти, които можеш да си купиш с пари. Превърнал се в мащабен инвеститор и финансирал няколко интернет програми, които още повече увеличили богатството му.
- Колко повече?
- В момента има близо един милиард долара. Освен за невероятно развитата си компютърна система, супермодерен апартамент и електронни нововъведения, които му позволяват да функционира на най-високо възможно ниво, той няма за какво друго да харчи богатството си.
- А лекарят, прекъснал гръбначния му мозък? - попитах.
- Бакстър Чайлдърс - отвърна Лу.
- Дами и господа, разполагаме с мотив - обявих.
35.
Туристите често се изненадват, като научат истинските размери на Малката Италия. Цялата площ обхваща само три или четири пресечки по Мълбъри Стрийт помежду „Канал“ и „Хюстън“.
Една от пресечките е „Хестър“, на която се намира “Кафе Наполи“, отворило врати преди повече от трийсет години. То работи по осемнайсет часа на ден, като се започне от девет сутринта. Явно дължаха услуга на Виктор, защото той осигури маса за нас час, преди да се струпа навалицата за закуска.
- Благо-... даря ви... че... дой-... дохте - изрече Виктор.
Наистина имаше пирги, както бе казал Сал Бонадело, отгоре на това бяха дълги и мръсни и висяха върху раменете и гърба му като дебели прашни въжета. Ако беше в състояние да застане прав, поне два от усуканите кичури биха омели пода. Почудих се не се ли заплитаха в спиците на инвалидната му количка.
Като стана дума, инвалидната му количка беше последна дума на техниката. Нямах представа какви камбанки и свирки включваше, но електрониката по таблото ѝ можеше да изстреля космическа совалка. Приличаше на съоръжение от далечното бъдеще. Задната част бе закрита и се издигаше в арка над главата му, където беше прикрепена към рамка във вид на кръгъл прът, дебел поне два сантиметра и половина.
Виктор придвижи показалеца си върху тъч пад и няколко малки компютърни екрана безшумно изникнаха от рамката и се разположиха под различни ъгли на около две педи пред главата му. Макар да не можех да видя никой от екраните от мястото си, един от тях трябва да е представлявал дигитален часовник, защото Виктор погледна към него и каза:
- Вре-... мето ни ... е огра-... ничено... затова... да за-... почваме.
Носеше тъмносин спортен екип с дълги ръкави с три вертикални бели ивици от едната страна на горната му част. Беше много скъп на вид, вероятно шит по поръчка, което ме накара да осъзная колко ли трудно бе за малките хора с ограничени средства да си осигуряват облекло. Беше едно от нещата, за които човек не се замисля, докато не се озове в такъв тип ситуация.
Седяхме в основната зала, където стените бяха тухлени и покрити със снимки и други сувенири от Италия. Масата ни беше по-голяма от другите, но всичките бяха с бели покривки, стигащи до пода, и малки вази с пъстри букетчета в тях.