Выбрать главу

- Устройва ме - казах. - Ще се постарая хората ми да не ви закачат. И тъй, какво стана с Моника?

- Нали го знаеш Фатхи, дипломата? - обади се Хуго.

- Бащата или сина?

- И двамата. Но по-конкретно бащата, дипломатът от Обединените арабски емирства. Продадохме Моника на него.

Виктор и Хуго бяха пълни с изненади, така че защо ли трябваше да бъда шокиран? Но бях. Всъщност направо онемях и не можех да съставя смислен въпрос. Вместо това попитах:

- При което тя жива ли беше?

Хуго се разсмя.

- Не би имал голяма полза от мъртва секс робиня.

Опитах се да го осмисля.

- Тя още ли е в страната?

- Тялото ѝ - да.

Значи все пак беше мъртва. Дарвин щеше да е доволен. Но на мен нещо не ми се връзваше.

- Наехте ме да убия Моника и аз го направих. После ме проследихте чрез сателита, прибрахте тялото ѝ, съ­живихте я и я продадохте като секс робиня. Сега тя от­ново е мъртва, нали? Ще ми простите каламбура, но това си е убийство на квадрат. Защо просто не ме наехте да я отвлека?

Хуго обясни, че причините били две. Първо, щяло да бъде конфликт на интереси, тъй като планирали да я продадат на терористи, пък аз съм контратерорист. Вто­ро, искали да проверят могат ли да я съживят, след като обучен убиец е дал най-доброто от себе си да я умъртви.

- Значи съм бил част от медицински експеримент, тъй ли?

- Да.

Хуго ми припомни, че армията им от малки хора включва учени, микробиолози и специалисти почти във всяка сфера на изследователската дейност. Един от тях създал революционен антидот за ботулиновия токсин и тъй като бездруго били набелязали Моника, тя щяла да е първото им опитно зайче. Ако оживеела, щели да я про­дадат на Фатхи. Ако не, щели да доусъвършенстват анти­дота.

- И се получи - казах аз.

- Точно така. Възнамеряваме да спечелим сто милиона долара от антидота, като го продадем на военните.

- На нашите военни?

- Нашите, техните, все едно.

- Да се върнем на конфликта на интереси - казах. - Не ми е комфортно да работя с вас, ако работите и с терори­сти.

Хуго се изхили.

- Това е абсурдно. Правителството ви работи с теро­ристи всеки ден. Наричат го инфилтриране. Ние правим същото. Инфилтрираме ги за нашите собствени цели, които няма да разкрием пред вас.

Въпреки замаяната си глава успях да го попитам за другите две мишени, които искаха да убия. Хуго отвърна, че те били част от социален експеримент.

- Първо медицински експеримент, сега пък социален.

- Точно така - потвърди Хуго.

- Бихте ли ми дали някакви насоки за тях? - попитах.

Хуго погледна Виктор, преди да отговори. Виктор ки­мна. Хуго отново се обърна към мен и се залови да обяс­нява.

- Виктор иска да проумее същинската природа на зло­то. Преди да инжектирате Моника, дадохме ѝ шанс да назове двама души, които са ѝ причинили голяма болка в живота ѝ. Ще убиете тези двама души и от всеки ще вземете по две имена. Виктор вярва, че всички си имаме поне по двама души, които са ни нанесли непоправими вреди. Вие ще въздадете мъст за всички жертви.

- Започнал е с Моника заради съпруга ѝ, лекаря.

- Да. Не можехме да допуснем да убиете доктора. Твър­де лесно биха свързали Виктор с престъплението. Има поговорка: „Ако искаш да нараниш врага си, накажи оби­чания от него“. Тъй като Моника беше невинна, дадохме ѝ избор: да живее в плен или да умре в онзи ван.

- И тя е избрала живота.

Виктор и Хуго кимнаха едновременно.

- Но вие сте знаели, че двамата Фатхи са възнамерява­ли да я убият.

Виктор и Хуго отново кимнаха. Хуго поясни:

- Знаехме, че ще са невъздържани и няма да ѝ дадат време да се съвземе.

- А защо замесихте мен във всичко това? - поинтере­сувах се.

- Имаме големи планове за вас, господин Крийд.

- Като например?

- Ще ни помогнете да завладеем света.

- Е, защо пък не - рекох.

И тогава, кой знае защо, се сетих за Джо Демео.

Казах им:

- Бих се радвал да ви помогна да завладеете света, но ще съм зает да обера и убия много могъщ престъпен бос.

Виктор се обади:

- Може би...сме в... състо-...яние... да по-...могнем.

Поразмишлявах около минута и отвърнах:

- Най-вероятно сте в състояние. Все пак овладяхте на­блюдателен сателит. Имате ли достъп до безпилотни во­енни самолети?

- Безпилотни изтребители? - попита Хуго. - С въоръ­жение на борда? Това е невъзможно.

Разсмях се. Може пък да не бяха толкова побъркани, за колкото ги мислех.