- Кой би го помислил? - каза.
- Кое?
- Тук е налице романтичен компонент - отбеляза тя. - Тъй явен, че съперничи на желанието ти да ме разделиш от гащичките ми.
- Загадките нямат край - подхвърлих.
- Дали ми е здравословно да чуя къде беше от сряда насам и какви си ги вършил?
Ангелът на рамото ми ме подканяше да разправя всичко на Катлийн и да я оставя да избяга от живота ми, за да открие истинско щастие. То се знае, дяволът на другото ми рамо побърза да каже: “Когато си в колебание, усмихни се и смени темата“.
- Да ти взема ли кафе? - попитах.
Катлийн се намръщи и поклати глава.
- Лошо значи.
- И по-зле съм бивал - казах и веднага осъзнах, че говоря истината.
Помислих си: “Колко е гадно да си го признаеш, макар и пред себе си“. Погледнах към Катлийн насреща ми. Очите ѝ бяха приковани в устата ми, сякаш можеше да прочете мислите ми, като ме наблюдаваше как изговарям думите. В случай че беше вярно, исках да ѝ дам нещо по-добро - по-щастлива мисъл, която ще ѝ е приятно да чуе. И трябваше да е искрена.
За щастие разполагах с такава.
- Липсваше ми - казах. Исках да го кажа по-разширено и по-красиво, но поне го казах.
Очите ѝ останаха фиксирани върху устата ми, докато обработваше достоверността на забележката ми. После бавно изви устни в усмивка и усетих чувството, което винаги ме обземаше в нейно присъствие.
Надежда.
Може би не бях изгубил способността да бъда по-добър човек, отколкото досега. Може би не бях затънал толкова дълбоко в пропастта, че да не мога да получа любов от жена, да пленя сърцето ѝ, да имам приличен живот.
Тя отхапа от кифличката си и много старателно облиза захарта от горната си устна. Усмихна ми се лукаво.
- Ти наистина ме харесваш, а? - каза.
Разсмях се.
- Не бъди толкова наперена.
- Защо пък да не бъда? - възрази тя. - Като гледам как езикът ти виси от устата, мога да съм наперена колкото си искам.
- Голяма дума каза - рекох и провесих език от устата си.
- А има ли друго голямо?
- Продължавай в този дух и никога няма да ме имаш в леглото.
- О, напротив, ще те имам! - каза тя.
37.
“Арабел“ е знаковият ресторант на “Плаза Атене“. Според Катлийн беше и твърде претенциозен за облеклото ѝ.
- Обаче - додаде тя и повдигна вежда - Бар „Сена“ е на върха в класацията на “Ню Йорк Поуст“ за най-романтич- но кътче.
- Значи сме на точното място - казах.
Прекосихме фоайето и влязохме в бар „Сена“. Посочих през кожения под към празно канапе с дамаска в животински десен.
- Искаш ли да се сгушим там, на по-закътано? - попитах я.
- По-кротко, Ромео, първо ми вземи един сандвич.
- Мислиш за храна в такъв момент? - удивих се.
Тя ми смигна.
- Трябва да се подсиля за после, щастливецо.
Седнахме един до друг на столове с масивна тапицерия и нелепо високи подръчници. Пред нас имаше малка осмоъгълна масичка.
- Май ще взема да си поръчам бутилка кураж - подметнах.
- Тук не сервират бутилки, глупчо - смъмри ме тя. - Това е първокласно заведение.
Огледах се.
- Имат знаков хотел, знаков бар, вероятно имат и знаково питие - казах.
- Той си знае неговото - изкиска се тя. - Всъщност наистина имат знаково питие.
- Стига да не съдържа думите “венти“ или “допо“ - предупредих.
- Ако ти кажа името му, обещаваш ли да го поръчаш?
- Чак толкова ли е префърцунено? - попитах.
Смехът ѝ прозвънтя в помещението.
- По-надуто и от кафетата в “Старбъкс“? - упорствах. Тя изобрази престорено презрение.
- Те са нищо в сравнение. Направо му дишат праха.
- Добре - усмихнах се. - Смай ме, кажи го. Сервитьорката ни дойде и поръчахме сандвич с кресон за Катлийн.
- А за пиене? - попита тя.
- За мен мартини със сок от нар - каза Катлийн. Сервитьорката се усмихна и се обърна към мен.
- А за вас, господине?
Погледнах Катлийн.
- Кажи го - изкиска се тя.
Въздъхнах.
- За мен “Кристъл Космополитън“ - измърморих, при което тя избухна в смях.
Питиетата дойдоха и не исках да развалям момента, но държах да разбера кое я е накарало да размисли относно мен.
- Огъстъс - отвърна тя.
- Огъстъс?
- Изпратил си го да пази Ади.
- Така е.
- Макар тогава да си мислил, че между нас е приключено.
- Е, и?
- Значи наистина държиш на Ади и искаш тя да е в безопасност. Това стопли сърцето ми, Донован. Говори много за характера ти.
Припомних си как съсипах момента с Лорън предишната седмица и бях твърдо решен да не проваля с реакция или думи обещанието за една епична вечер. Предпочетох да се придържам към безопасна тема.