- Имаше ли възможност да пообщуваш с Куин? - попитах я.
- Да - отвърна тя. - Огъстъс е чудесен с децата, толкова любвеобилен и грижовен.
Не си спомнях някога да съм чувал думите “Огъстъс“, “любвеобилен“ и “грижовен“ в едно изречение.
- Говори ли с него за мен? - поинтересувах се.
- Разбира се! - отвърна тя с блеснали очи.
- И?
- И му казах, че според мен си сериозно увреден.
Кимнах.
- А той какво отговори?
Катлийн стана сериозна за минута и направи пауза, за да придаде тежест на думите си.
- Каза, че ти си рицар по душа. Че винаги си на някакъв поход.
- Нещо друго?
- Да. Че си прекрасен приятел.
- Не спомена ли и че обичам кученца и пеперудки?
- Не... слава богу!
Час по-късно влязохме в апартамента ми и тя ме отрупа с целувки, преди да успея да затворя вратата. Ръцете ни жадно плъзнаха навред, като се състезаваха кой ще докосне повече кожа за най-кратко време. Приковах я към стената в цялостна телесна прегръдка и устите ни заработиха усилено да са в крак със страстта ни.
После Катлийн се изтръгна от мен и ме повлече към спалнята. Завъртя ме и ме блъсна върху леглото. Надигнах се и посегнах към нея, но тя ме плесна през ръцете.
- Боже, тези нарове са истинско чудо! - измърморих.
- Тези ли имаш предвид? - каза тя и смъкна сутиена си, при което мозъчните ми вериги се завъртяха като маркировка на игрален автомат.
- Сега, Донован! - изрече тя.
- Сега?
С бързо движение се освободи от дрехите си и застана пред мен. Облиза устни.
- Тъй вярно! - отвърнах с готовност.
Правихме любов като тийнейджъри, чаршафите под нас станаха на нищо от търкалянето ни. В един момент тя застена като порнозвезда и трябваше да я укротя.
- Хей, по-спокойно. И двамата знаем, че не съм чак толкова добър!
38.
Вятърът в Синсинати виеше и плющеше под оловносиво небе. Един автобус спря на ъгъла на Пета и „Вайн“ и от него слезе млада жена с къса плетена сива рокля. Внезапните въздушни пориви издуваха роклята и я караха да танцува около краката ѝ, като я разголваха повече, отколкото бе възнамерявала. От канавката хвръкна парче целофан и се вля в миниатюрния циклон, завихрен над площ от двайсетина метра по Вайн Стрийт, преди да се укроти на тротоара пред Бек Билдинг.
„Бек“ представляваше мрачна сграда, разположена на хвърлей място от хотел “Синсинатиан“, в който бях прекарал предишната нощ. Беше също сградата, в която се помещаваше адвокатската кантора “Хейстингс, Ънгър и Ловъл“.
Според портиера ъгловият ми апартамент на втория етаж на легендарния хотел се отличавал с дързък вкус. Все пак кухнята и дневната предлагаха великолепна гледка към центъра на Синсинати, както и към главния вход на Бек Билдинг, та успях някак да игнорирам декора, докато чаках обаждане от Огъстъс Куин.
Куин бе пристигнал в града час по-рано само с малка пътна чанта. Сега той и чантата му бяха заключени в багажника на черния седан на Сал Бонадело.
Оставаше ми само да се надявам, че още е жив.
Всъщност бях почти сигурен, че е жив, защото това бе част от плана.
Всеки град си има ритъм и аз поглъщах каквото можех от гледките и звуците на централната част на Синсинати през прозореца, като се стараех да уловя духа. На половин пресечка разстояние един бездомник седеше на замръзнала пейка на мястото, което минаваше за градски площад на Синсинати: зелена площ с беседка и достатъчно пространство да побере малка сбирка участници в събития, провеждащи се на открито. Въпреки сковаващия студ около бездомника се навъртаха два гълъба с надежда за някоя подхвърлена троха. Питах се дали в някакъв момент животът му е бил по-добър и се надявах да е така.
Не очаквах позвъняването от Куин по-рано от десет-петнайсет минути и не планирах да се притеснявам, докато не минеше половин час, без да се е обадил. Докато стоях край прозореца, си мислех, че нямам причина да предполагам мръсна игра от страна на Сал, ала все пак бях заложил живота на Куин на едно свое допускане.
Мислех си също каква перфектна мишена съм, изправен пред прозорците, простиращи се от пода до тавана.
Дръпнах щорите, придвижих се навътре в стаята и за да откъсна мисълта си от десена на тапетите, взех да си преговарям наум работния списък.
Бяхме в боен режим и аз здраво бях стегнал редиците. Кали още беше в Западна Вирджиния да наглежда Джанет и Кимбърли. Куин бе прекарал нощта в Центъра по изгаряния и бе сменен на поста си от две наши момчета от Бедфорд. Катлийн беше в службата си и Лу Кели ѝ прати човек за охрана за всеки случай. Виктор и Хуго набираха ударния екип и доизкусуряваха фините детайли покрай похищението на правителствен разузнавателен безпилотен самолет.