Выбрать главу

Сал Бонадело беше на седмия етаж на Бек Билдинг с бодигарда си и двама адвокати и мътеха заговор за убий­ството ми. Адвокатите бяха Крис Ънгър, чийто частен апартамент бе разположен там, и Гарет, по-малкият брат на Крис, който преди това бе представлявал Грег и Мелани Доус, родителите на Ади.

По-принцип адвокати не биха се намесили в обсъжда­нето, камо ли пък в планирането на престъпен акт. Ала тъй като съм известен в подземния свят като контратерорист, Джо Демео беше извънредно грижлив в подго­товката на атентата и държеше всички да са със сверени часовници. Адвокатите, макар и затънали дълбоко в ор­ганизираната престъпност, не можеха да си позволят да бъдат видени със Сал Бонадело и бодигарда му Големия Лош - като в Големия лош вълк - и това бе причината да мисля, че имахме добър шанс да приложим плана, скро­ен от мен предишната нощ.

Сал бе получил заръка от Джо Демео да контролира атентата срещу мен, но Сал се позова на правителствения ми статус и настоя, че той изисква сядане заедно и об­съждане. Демео отказа поради желанието да се скатава, докато не научи, че съм мъртъв, но прати емисаря си от Ню Йорк Гарет Ънгър. Тъй като Сал живееше в Синсина- ти, а Крис, по-големият брат на Гарет, имаше практика тук, решиха да се срещнат в частния апартамент на Крис на седмия етаж.

Наемателите в Бек Билдинг и посещаващите ги кли­енти бяха наясно за четирите нива с паркоместа, присъ­единени към сградата, но биха се смаяли, ако научеха, че двойната гаражна врата с надпис “Авариен изход“ води към частен паркинг за съдружниците в адвокатската кантора и гостите им от подземния свят. Съдружниците сменяха кода за достъп преди и след всяка среща с кли­ентите си престъпници.

Сал Бонадело беше ключът към успеха на плана ми. Той и Големия Лош бяха посрещнати от бодигарда на Крис Ънгър и отведени до частните му покои мигове по-рано.

Апартаментът бе звукоизолиран, заобиколен с празни офиси. Никой от служителите в адвокатската кантора не подозираше за съществуването на частен апартамент, нито пък можеше да получи достъп до него от заетите офиси. Стените му бяха облицовани с дебел слой бетон, за да осигурят високо ниво на безопасност и уединение.

Когато шофьор оставеше клиент мафиот, протоколът диктуваше да седи в колата си до края на срещата. Един­ственото друго лице, присъстващо в апартамента, бе се­кретарката на Крис, чиято задача бе да наблюдава част­ния паркинг на монитора върху бюрото си.

Както го бях замислил, Сал щеше да отклони внима­нието и да даде сигнал на шофьора си да отвори багажни­ка. Куин щеше да излезе и да ми съобщи кода за достъп. После аз щях да се присъединя към него, за да вкараме плана си в действие.

Мобилният ми телефон иззвъня. Отговорих, а дамата насреща каза, че си мислила за мен цяла нощ, и искаше да знае дали съм се заловил с учене как се става по-добър любовник. После се разсмя.

- Признавам си, не съм имал време още да разчепкам тази тема.

Катлийн отново се засмя и аз си представих как край очите ѝ се образуват бръчици.

- Още по-добре - заяви тя, - защото нямам търпение лично да те обуча!

- Ама аз не съм се съвзел от снощното изпитване.

- Бъди предупреден - отсече тя.

- За какво?

- Следващият тест ще е устен!

- Уха! Обещаваш ли? - рекох.

- Ммм - измърка тя.

Можех да си продължа така и по-дълго, но не и без да облека рокля.

Включих телевизора и намерих канала с водещи нови­ни. Включваха хотелската експлозия по четири пъти на час, така че нямаше как да не я видя отново. За милионен път показаха кадрите с труповете в чували, подредени на пясъка, чакащи да бъдат натоварени в линейки, които не бързаха да тръгнат. Показваха обезобразени мъже и жени, хора, плачещи за близките си, деца с безизразни окървавени лица - типичните безобразия, които можеха да се очакват от новинарските екипи, превърнали шока и ужаса в неизменен елемент, съпътстващ вечерята.

Когато изцедиха и последния грам патетика от тема­та, превключиха на съпруга на Моника, доктор Бакстър Чайлдърс, обкръжен от крещящи репортери, докато си проправяше път към кола.

Доскоро Бакстър беше пощаден от пресата, но аз зна­ех, че това няма да трае дълго. Спекулации за поръчково убийство винаги придават нова свежест на вече изчерпа­ни сюжети. По тази причина водещите в дискусионните предавания бяха започнали да се ровят във всевъзмож­ни връзки между Бакстър и похитителите. Един простак дори се опитваше да търси аналогия в имената Моника и Санта Моника. Може би следващата жертва ще е Мо­ника Селеш, гадаеше той. Да бе, рекох си, или пък Санта Лучия.