- Мрежата? - рекох недоумяващо.
Двойния X въздъхна.
- Алооо! Мрежата ВБВ! Върховни бойни воини!
- Аха, тази мрежа - кимнах.
Направих още една инвалидна крачка към него. Той премести тежестта си в бойна стойка и заяви:
- Аз съм бившият световен шампион в тежка категория. - Това го изрече с яка доза гордост.
- Браво на теб - похвалих го. - Може да си побъбрим за това след срещата с господин Ънгър. Бъди сега послушен малък воин и ни заведи при него.
Двойния X изпръхтя презрително.
Често ми се случва разни печени типове да ми пръхтят презрително, но бях сигурен, че не са много тези, които са го правили с Куин. Погледнах моето чудовище. Нямаше вид на засегнат.
Като се обърна към мен, но сочеше Огъстъс, Двойния X процеди:
- Гаджето ти не го познавам, господин Гъзолик, но теб те знам кой си. Ти си оня, който отвлече Моника Чайлдърс.
- Гъзолик? - втрещи се Куин.
Двойния X продължи към мен:
- Много си корав, като имаш насреща кльощава лелка, но в мое лице ще срещнеш непобедим противник.
- Така ли ви учат да говорите в БВБ?
- ВБВ е, тъпако! - Изгледа ме, сякаш душеше глава лук. - Вярно, не си от дребните и може и да си посритал нечий нетрениран задник, но не можеш да се мериш с онова, дето аз съм видял. Не би издържал и трийсет секунди на полигона.
- Полигон?
- Ами да. Пъхат те в клетка с претендента за титлата и няма излизане, докато един от вас не падне мъртъв.
Помълча, за да се усети ефектът от думите му, после добави:
- Ще стоите тук, докато аз не наредя да мърдате.
- Няма да стане - казах.
- Секретарката на господин Ънгър в този момент съобщава за вас на член на организираната престъпност. И двамата вече сте мъртви, само дето не го знаете още.
Един майстор на бойните изкуства винаги ще ви атакува в слабото място и Двойния X не ме разочарова, като се насочи точно там, накъдето очаквах - замахна с дясна- та си пета, за да ритне куцащия ми крак и той да поддаде под мен.
За негова беда нямах куцащ крак и лесно избягнах ритника му, преди да ме е докоснал. Двойния X внезапно се оказа в странна позиция, леко изгубил равновесие, уязвим, с крак още вдигнат срещу мишена, дето вече я нямаше там.
Преди да е успял да се прегрупира, фраснах бившия шампион в тежка категория от клетката на полигона във врата с цялата си тежест, съсредоточена в удара. Последвах го с ляво кроше от другата страна на врата и очите му се подбелиха. Опита се да падне, но аз стиснах адамовата му ябълка между кокалчетата на палеца и показалеца си и я смазах, при което устата му придоби очертания на идеално “О“. Когато отпуснах хватката си, Двойния X се строполи в безформена купчина и се стисна за гърлото. Направи опит да говори, но усилието му дойде твърде много. Изтъркаля се на една страна и краката му започнаха да потрепват като на спящо куче, което сънува, че гони заек.
Обърнах се към Куин.
- Точно преди да му смачкам ларинкса, няколко пъти ме потупа по рамото. Защо мислиш, че го направи?
- Давал ти е сигнал за “стига“. Сигурно така са правели в клетката, когато не са могли да търпят повече.
- О. Ами че да беше казал тогава.
Прескочих го и влязох през вратата, от която Двойния X се беше появил мигове по-рано.
Куин намери пистолета на Двойния X и го пъхна в чантата си. После сграбчи яката на нещастника и го потътри с потрепващите му крака през вратата и по коридора, докато ме видя да влизам в апартамента на Крис Ънгър.
Първото, което забелязах при влизането си, беше Крис Ънгър на бюрото му с гръб към прозорците. Столовете за тримата клиенти бяха обърнати към него. На първия седеше Гарет, братът на Крис. Вторият беше празен. Третият бе зает от любимия ми престъпен бос Сал Бонадело.
Сал кимна по посока към мен и каза:
- Ей на, това е... Как му се вика?... Щастливо съвпадение. Тъкмо за теб си говорехме.
Разпознах бодигарда на Сал, облегнат на далечната стена.
- Джо сигурно се е съгласил да доведеш Големия Лош.
Сал кимна.
- Преди да дойдеш, отидох да се изпикая. А като пикая, винаги се сещам за Джо. Така че му се обадих.
Ръката на Големия Лош беше пъхната под сакото му.
- Още ли използваш онзи 357? - попитах.
Без да променя изражението си, Големия Лош насочи към Сал гущерските си очи. Сал му каза:
- Всичко е наред, те са с мен.
И двамата Ънгър впериха погледи в него. После се спогледаха. Гарет изглеждаше по-притеснен от големия си брат.
Внезапно всички обърнаха глави към вратата, през която влезе Куин, потътрил зад себе си Двойния X. Двойния X все така продължаваше да държи врата си с една ръка, а с другата да маха във въздуха. Казах си, че още даваше сигнал за “стига“. Куин пусна плячката си и Двойния X се стовари на пода по лице. Куин заключи вратата зад себе си.